Конференция на тема „Лице в лице с икономическата криза в Европейския съюз и Гърция” организира Институтът за икономически и индустриални изследвания и ЕЛИАМЕП – гръцка think tank организация за външна и европейска политика. На конференцията беше подчертана нуждата от реализирането на една смела програма от реформи не само за справяне с кризата, но и за съществено модернизиране на гръцката икономика и завръщането й на международната икономическа сцена. „Политическите сили в страната трябва да се споразумеят поне в основните насоки за излизането от кризата”, предложи председателят на Гръцката бизнес федерация Димитрис Дасалопулос. Панелът беше координиран от проф. Лукас Цукалис от ЕЛИАМЕП, който предпостави условието, в която ще се движат анализите: „Никой не може да предскаже дълбочината и времетраенето на кризата”. Г-н Даскалопулос каза, че „нуждите на страната подсказват, че са необходими ясни решения, смелост и настоятелност”.  И както подчерта „сценариите за избори, еднопартийни правителства и правителствени сътрудничества разконцентират.” С тези думи председателят на най-голямата организация на работодателите в страната изрази безпокойството, което е обзело бизнес-средите поради създадените условия за предсрочни избори. Бизнесмените вярват, че може да се излезе успешно от кризата, ако най-големите политически партии и синдикалните организации се споразумеят за основните си позиции относно един общ план за излизане от кризата – нещо, което не може да бъде постигнато докато цари предизборна атмосфера.

За тази година прогнозите за ритъма на развитие на гръцката икономика се движат между 0% и 1,5%, което е доста по-висок ритъм от останалите страни от еврозоната (-2%). Въпреки това е три стотни по-нисък в сравнение с 2008 г. и 4 стотни във връзка с 2007 г. - забавяне, което ще доведе до увеличаване на безработицата. „Световната криза  извади на повърхността дългогодишни патогенези на гръцката икономика. Кризата е възможност да пристъпим смело и решително към реформите, които от години отбягваме да осъществим. ” каза г-н Даскалопулос.

Г-ж Миранда Ксафа, член на административния съвет на Международния валутен фонд в презентацията си подчерта, че възстановяването на парично-кредитната система има три елемента: отпускането на пари в наличност и други мерки за запазването и функционирането на парично-кредитните пазари, подкрепа на банките с капитали и премахването на проблемните и опасните елементи от активите на банките. Г-жа Ксафа отбеляза, че за да има резултат ще трябва политиката на всяка държава поотделно да бъде координирана с останалите и да се цели решение на проблема за всички. Що се отнася до мерките, които трябва да бъдат предприети на микроикономическо ниво, трябва да се мотивира потреблението,  да се увеличат държавните инвестиции  в инфрструктурата и също така е необходимо да бъде олекотена валутната политика за намаляване на лихвите.

Г-н Янис Стурнарас, научен директор на Института за икономически и индустриални изследвания, отбеляза, че: „Гърция ще усети последствията от кризата, но участието й в еврозоната показва, че е благотворно. Държави, които не са в еврозоната усещат последствията от кризата много по-силно – силно пада ритъмът им на икономическо развитие.  ” На конфенцията говори и проф. Jean Pisani – Ferry, директор на think – tank Bruegel, който отбеляза, че кризата е тест за правителствата и за еврото. „Очакваме от правителствата гъвкавост и прилагането на кризисен мениджмънт. Страните от Източна Европа пострадаха, защото икономиките им се крепят на вливането на капитали, а в момента има оттичане.” Новите страни членки на ЕС са много изложени на кризата, но въпросът е кой ще поеме отговорността, отбеляза г-н Фери. Също така той разясни, че страните от ЕС нямат добре развит кризисен мениджмънт, защото икономиките им са базирани на превенцията.