Няма край скандалите около Ватопедския манастир в Света гора. Сега, когато за имотните далавери на монасите в светата обител думата най-после има правосъдието, Ватопед отново успя да стане водеща новина. Този път с опитите, които светите отци правят да не допуснат по време на карнавала в Патра да се появят маски с образа на бившия игумен на манастира Ефраим, който е и мозъкът на източването на стотици милиони евро от гръцката държава.

            Карнавалът в Патра е за Гърция това, което е карнавалът в Рио де Жанейро за целия свят. Затова новината, че Светият надзор е изпратил молба до кмета на града Андреас Фурас да предотврати появата на маски с лика на Ефраим на карнавала породи вълна от недоумение. „Призоваваме да господства сдържаността и да се предотвратят безсмислените коментари, които ще нанесат голяма духовна вреда на обществото и тежка морална отговорност на длъжностните лица, които са ги допуснали”, се казва в писмото на духовниците.

            Със случая се занимава дори районният съд в Патра, който е сезиран от духовниците да нареди „оттеглянето на маските, тъй като те обиждат религиозните чувства на гражданите”. Де факто, съдът ще трябва да отговори на въпроса трябва ли сатирата да има ограничения по отношение на хора, които олицетворятат институции или сатирикът може да се изразява свободно. Интересното е, че мненията в Патра се различават.

Заместник-кметът на града, отговорен за културата, в това число и за карнавала казва, че това е сатира на всекидневието и ако някоя институция се чувства застрашена от нея, толкова по-зле за самата институция. Авторката на маската Агни Стасину признава, че в 10-годишната й практика като художник винаги се е вдъхновявала от злободневните теми. Не на това мнение обаче са представителите на много религиозни и националистически организации, които призовават общината да забрани маските с лика на Ефраим, дори и съдът да ги разреши. 

            Интересно е да се отбележи, че на гърците принадлежи авторството върху свободата на изразяване, а първият съдебен процес, който се занимава с тази основополагаща философска тема се е състоял в Атина преди...2500 години. Тогава атинският съд осъжда на смърт философа Сократ като го признава за виновен по две обвинения – за корумпиране на младите атиняни и за безбожие. И в много по-новите години Гърция продължава да се вълнува от този въпрос, а на гръцкият съд да му се налага от време на време отново да се произнася по въпроса може ли творецът да се изразява свободно по отношение на църковната институция.