Марина Николова

Опитът за убийство на 44-годишната синдикалистка Константина Кунева разтърси гръцкото общество, влезе в световните новинарски емисии и събуди служителите в инспекторатите по работа. Въпреки огромния обществен отзвук, резултати от полицейското разследване все още няма, а подробна информация за хода на следствието, която преди месец обеща министърът на вътрешните работи Прокопис Павлопулос все още не е дадена.

Какво се случи в нощта на 22 декември 2008 г.? Защо полицията закъснява с цели пет дни да посети Кунева в болницата, за да приберат за изследвания нейното залято с витриол яке и да вземат мобилния й телефон? Защо Министерство на вътрешните работи не оповестява детайли по разследването? Въпроси, на които трябва да бъде отговорено, защото иначе „Гърция ще заприлича на Колумбия, където се правят опити за убийства срещу синдикалистите и никога не се намират виновните”, както беше казал председателят на опозиционната партия Коалиция на радикалната левица Алексис Ципрас.

Новината от миналата седмица е, че двете най-влиятелни опозиционни партии – ПАСОК и Коалиция на радикалната левица изявиха своите намерения да включат Константина Кунева в бюлетините си за евроизборите. От партията на Георгиос Папандреу дори предложиха да й бъде дадено гражданство. На предложенията на двете партии да стане евродепутат Константинка отговаря „заявявам, че няма да стана кандидат на нито една партия за евроизборите”. А на своите съмишленици изпраща посланието „Обичам ви много и ви благодаря за всичко. Не спирайте!” 

Нападението над Константина се случи в период на всекидневни демонстрации в страната поради убийството на 16-годишния Алексис Григоропулос. В същото време беше отвлечен с искане за откуп и голям корабен магнат. И като капак на всичко избухна и световната икономическа криза. Всички в Гърция бяха шокирани от осъзнаването на факта за собствената си несигурност. Едно след друго покушения и демонстрации на насилие, както от страна на анонимни извършители, така и от страна на властите - в случая на Алексис.

Сега, когато все повече се говори за избори – както европейски, така и правителствени, партиите се опитват да привлекат Константина на своя страна. Тази жена се превърна в символ на моралната сила. Не само заради това, което й бе причинено. А заради характера и волята, която прояви впоследствие, както и заради дейността си преди. Тя е жива, в пълно съзнание за случващото се и има сила – силата да продължи собствения си път, да откаже предложението на партиите и да настоява, че престъплението срещу нея не е на лична основа.

Какво постигна? Първо - заговори се по медиите за начина, по който се контролират фирмите, които изпълняват държавни поръчки за почистване на обществени сгради и места. Системното нарушаване на работните права на чистачките и средновековните условия на труд в определени браншове стана основна тема в медийното пространство. Но фактите са, че само веднъж бе оповестено за проверка, направена на място - на станцията на метрото в Пиреа, а оттам нататък не беше пусната друга информация за предприети действия.

Колежка на Кунева заяви, че „всъщност е голяма работа да чистиш за хората”. Изглежда, че чистачките на метрото вече не се срамуват от професията си – грешка, не от професията, а от факта, че са принудени да търпят своеволията на работодателите си. Сега тези жени вече имат лице и глас. Благодарение на тази отзивчива и внимателна, спокойна и усмихната жена. Междувременно, демонстрациите в подкрепа на Коце, както я наричат нейните най-близки, продължават.

Тук можете да видите:

Репортаж от демонстрацията в края на януари, направен от Телевизия без граници:  http://www.youtube.com/watch?v=RUPaz0uIwwE&NR=1

Интервю на Константина Кунева пред белгийски журналист, което е направено около месец преди нападението срещу нея и става свидетелство, че Константинка е получавала заплахи за живота си поради нейната синдикална дейност: http://www.youtube.com/watch?v=EodQd-bJ_y4&feature=related

Две телевизионни предавания на известни гръцки журналисти – на Алексис Папахелас и на Павлос Цимас, се заемат да просветлят случилото се в нощта на 22 декември.

В едното предаване - „Папките” на Папахелас (http://www.skai.gr/master_avod.php?id=110287) се разказва историята на Константинка – как е дошла в Гърция през 2001 г., защото малкото й момченце е имало сърдечен проблем и се е нуждаело от операция.  Как майка й е работела като болногледачка, но когато е дошла Константинка са се преместили да живеят заедно в малко жилище... колко светъл човек е, как детето й е всичко за нея, през какви трудности са минали заедно с майка си и малкия Емануел. „Тя прави всичко, за да е добре малкият и да има добро образование – купи му компютър, записа го в школа по пиано към общината” – казва Тодор Попов.

Нейни близки от Велико Търново, майка й Елена Дечева, близкият й приятел Тодор Попов, нейната колежка Мая Дичева, както и председателката на синдиката на чистачките в Гърция Власия Папатанаси - всеки един от тях допълва с историята си образа на тази смела жена, която „в онази вечер заплати за надеждата си, че може да промени света”, както казва Алексис Папахелас във филма за Константинка.

От своя страна журналистът Павлос Цимас в предаването си „Разследване” (тук: http://www.megatv.com/erevna/default.asp?catid=13083&subid=2&tag=9312&pubid=1424731) повдига въпроса „Ако Кунева е огледалото, то тогава кой е образът ни, който отразява?”