Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Европа разделена на три за финансовата помощ за Гърция

16 Февруари 2010 / 12:02:34  Мария Спасова
1251 прочитания

Мария Спасова
    Кризата в гръцката икономика и неизбежната (според все повече икономисти от всякакви националности и политически убеждения) европейска финансова помощ за закъсалата балканска страна се превърнаха в ябълката на раздора за Съюза на 27-те държави от Стария континент. Изправени за първи път пред необходимостта да платят стотици милиарди евро за престъпно лош мениджмънт на гръцките правителства от влизането им в ЕС до днес и за престъпно недоглеждане от страна на Брюксел за също толкова дълъг период от време, европейските правителства, финансови институции и обикновени данъкоплатци се оказаха учудващо неподготвени да понесат кръста на европейската интеграция.
    Не че въпросът е дребен. Както самият гръцки финансов министър Георгиос Папаконстантину призна пред колегите си в Брюксел, днешното гръцко правителство се опитва да промени курса на бясно движещия се към ледения айсберг кораб Титаник. Банкрутиралата гръцка икономика е първото сериозно изпитание пред създадената с цел икономическо развитие и просперитет Зона на еврото и все повече икономисти смятат, че ако иска да продължи да има смисъл еврозоната трябва да финансира Гърция. В противен случай що за клуб е този, който не е солидарен с проблема на своите членове?
    За да стигне Гърция дотук, най-голяма вина имат гърците и техните правителства. Те ще платят най-голямата цена. Но вина има и Брюксел, защото беше публична тайна, че Гърция не беше готова да се присъедини към Европейския валутен съюз. Публична тайна беше, че Гърция системно нарушава критериите от Маастрихт, а Брюксел системно си затваряше очите пред нея. И в момента караниците в Брюксел са именно около това как да се подели сметката от голямата трапеза, наречена гръцка икономическа криза.
    Консервативното ядро от председателя на Eurogroup Жан-Клод Юнкер, президента на Европейската централна Банка Жан-Клод Трише и финландския финансов министър Юрки Катайнен са на мнение, че единствената страна, която може да помогне на Гърция е самата Гърция. Трише не скрива недоволството си от Плана за стабилност, представен от Атина и иска допълнителни мерки, които гръцкото правителство знае, че е неизбежно да предприеме, но заради социалното недоволство вътре в Гърция се въздържа да обяви. Става дума за допълнителни данъци върху едрия капитал и едрите собственици, повишаването на ДДС, мораториумът върху 14-тите заплати на държавните служители и по-висок акциз върху горивата.
    Великобритания, която е извън еврозоната и при така стичащите се събития ще остане дълго време извън, доволно потрива ръце в позата “аз нали ви казах”. “Какво значи “извънредно тежки и непопулярни мерки” според гръцкото правителство? Това означава да накарат лекарите, адвокатите, собствениците на ресторанти и на кораби да си плащат данъците, които дължат на държавата”, иронично отбелязва иначе левият и про-европейски вестник Индипендънт.     Интересна е и позицията на Германия, която прилича на онази пълничка дама, която е решена да пази диета, но не от днес, а от понеделник. Германският канцлер Анхела Меркел в началото беше голям ентусиаст по отношение на европейската финансова помощ за Гърция. След като гръцката финансова криза срина еврото, германският износ започна да се възползва от слабото евро и това накара канцлера да се замисли кога да се обяви за подпомагане на гръцката икономика. Стигна се до там, че социологическо проучване показа, че над половината от германците изобщо не искат Гърция в Европейския съюз.
    Така Франция остана единствената страна, готова безрезервно да се притече на помощ на Гърция, а оттам и на еврозоната. Не случайно Кристин Лагард, френският финансов министър най-разпалено приглася на гърците срещу спекулантите на международните финансови пазари. Ако френският план за спасение на гръцката икономика успее, той ще спечели на Никола Саркози титлата спасителят на Европа. Въпросът е могат ли френските данъкоплатци да платят сметката за титлата.
    И разбира се в Европа има и страни, които не са членове на Зоната на еврото, но искат да станат такива, още повече, че в някои случаи отговарят на критериите от Маастрихт в много по-голяма степен, отколкото Гърция в най-добрите години за икономиката си. Много е важно какво послание ще изпрати Брюксел на тези държави. Нека не забравяме, че един клуб, в който не се вливат свежи сили много бързо започва да се изражда.
    “Funny monney for Greece? Never again”, каза един британски опозиционен политик и това е урокът, който гърците трябва да научат от срамната позиция, в която се намират днес. А какъв е урокът за Европа? Ако Брюксел още не го е разбрал, може да се допита до българския фолклор и поговорката за лудия и за баницата.

Категории: еврозона гръцка икономика спорове за финансовата помощПолитика
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus