Началото на 2010 година ще остане в историята като черната зима за малките предприятия в Гърция. За поредна година в края на февруари приключиха зимните намаления по магазините и равносметката е горчива. Ниският оборот и липсата на ликвидност на пазара принудиха много семейни предприятия и малки бизнеси да затворят врати. Докато официалните данни не показват съществена разлика в сравнение с оборота на 2009 година, реалността на пазара се оказа жестока за малките търговци. Собствениците на магазини, които оцеляха до момента са принудени да продължат намаленията и през март. Свалянето на цените и обявяването на различни промоции е единствената им надежда да си осигурят някакъв доход, докато кризата утихне и нормалния ритъм на пазара започне да се възстановява.
Най-засегнати от финансовата истерия в Гърция са стотиците малки магазинчета и частни търговски обекти, които не издържаха на рязкото свиване на пазара и обявиха фалит през зимния сезон 2009-2010. Тази криза се отрази пряко и на много вносители и търговци на едро. По принципа на доминото след банкрута на малките магазини, много поръчки направени за зимния сезон шест месеца по-рано „увиснаха във въздуха”. Така вносителите се оказаха със стока, но без пари, защото техните клиенти вече не съществуват на пазара. Друг познат проблем се оказаха и измамниците, които плащат с празните чекове. Те достигнаха своя пик на гръцкия пазар през 2009 година със стойност надвишаваща 3,5 милиарда евро.Това блокира още повече ликвидността на търговците, които се оказаха принудени да продават застоялата стока на по-ниски от нормалните цени, за да не фалират и те самите.
В същото време големите вериги магазини промениха стратегията на продажбите. Разшириха диапазона на предлаганите модели, но колекциите се сменят по-често и излизат в по-малки количества. Залагат на по-бързо оборотни продукти на по-ниски цени, които обаче не са сезонни и са актуални през цялата година, като дънки и блузи със щампи например. Големите търговски вериги за дрехи (H&M, Zara, Bershka и др.) са също и производители, което им дава възможност да намалят до минимум себестойността на всеки един продукт, който произвеждат. Независимо, че тези вериги привидно намаляват цените на предлаганата стока, тяхната печалба не е спаднала, защото са намалили себестойността на предлаганите продукти и увеличили темпа на продажби. Това осигурява бързия оборот и възможността да се задържат нивата на печалба в сравнение с предишни години.
Друга мярка, която мениджърите на големите търговски обекти са предприели за запазване на печалбите е намаляването на оперативните разходи. Пример за това са така наречените легални съкращения. Персоналът в големите магазини са млади хора на срочен договор с голям изпитателен срок (от три до шест месеца). При изтичане договорът не се подновява и така се спестяват средства от изплащане на заплати и осигуровки. „Когато започнах работа в магазина преди година и половина, работехме по десет момичета на етаж,” казва момиче floor manager магазин, част от известна верига, „сега сме само три, но работим същата работа, без да имаме повишение на заплатите.”
Повечето търговци предвиждат, че пазарът ще се започне да се „отпуска” от началото на октомври тази година. В страната ще има по-ясна икона за икономическите мерки, които Гърция ще трябва да приложи по пътя на финансово оздравяване. Потребителите ще могат да планират своите разходи и търсенето ще се увеличи. „До тогава трябва да стискаме зъби,” казва собственик на малък магазин за дрехи в центъра на Атина.