Кристиан Майер, който един от върховните немски специалисти по древно гръцка история, навърши 80 години. През миналата седмица г-н Майер празнува рождения си ден и по този случай неговото дело стана първа тема в раздела култура на големите немски таблоиди. Това доказа, че в Германия съществува доста голяма публика, която се интересува от гръцката древност.
«Die Zeit» пусна литературно си приложение със заглавие „Идваме от Атина”. Това е всичко. Историческото съзнание на централно-европеецът е, че културният и духовният му произход са от Древна Гърция. Това съзнание е продукт на размисъл и духовен схватка, която се води от векове наред, а не е заявление на един естествен наследник.
Какво твърди Кристиан Майер в новата си книга „Култура за сметка на свобода. Гръцките корени – корени на Европа?” Има предвид, че от 8 в.пр.Хр. и след това гърците измислят понятието „свобода” като част от политическата система на града, което е означавало: Свобода от властта на чужденеца, свобода на лично развитие, което обаче е в рамките на едно по-широко разбрано развитие на града свързано с благополучието на всички. Една балансирана свобода на личността, която е част от цялото. И създаването на гръцката култура е продължение на тази свобода, а не е плод на въображението на гърците в опита им да подчинят света. Гърците може да не са създали империя, но са създали практиката и значението на свободата. Затова и историята на Европа започва от гърците.
Какво обаче е мнението на Майер за днешната демократична система на Европа, както я е дефинирал в интервю за един немски вестник? „Старото значение на демокрацията съдържаше елемента, че имаме нещо да кажем. Днес говорим за всичко, но никой не ни взима на сериозно, а пък по-рано изразът на определено мнение можеше да вкара човек в затвора или да го запрати в изгнание. Днес управниците оставят хората да говорят каквото им дойде наум. Остава ни единствено урната на гласоподавателя. И какво правим там? Пускаме си гласа все едно, че ще избираме измежду представителите на различни застрахователни фирми. В днешно време вече политическите въпроси сами по себе си, т.е. тези които засягат държавата и обществото като цяло, не се обсъждат публично. Имаме свобода на мисълта, но вече не мислим нищо! ”