Една стара гръцка поговорка твърди, че жената трябва да е господарка във всяка стая на своя дом. Салонът е символ на обществената, социалната роля на жената и тя трябва да е утвърдена навън. Кухнята символизира отглеждането и възпитанието на децата – от нея се изисква да е отлична майка. Жената трябва да се чувства господарка и в спалнята и да получава топлина и обич, да е интересна за любимия си. Мултидисциплинарно изследване на гръцки учени показва, че днешната гъркиня е на път да изпълни мечтата на баба си за успешна кариера и щастливо семейство, но дава жертви и първата е майчинството.

            Днес гъркините раждат по-малко деца сочат категорично данните на Националния статистически институт. През 1957 година в страната са се родили 155 940 бебета при население 7,6 милиона. През 2006 година са се родили само 108 200  бебета при население 11 милиона. През 1951 година гъркинята е раждала средно по 2,48 деца, а през 1991 година този процент е бил само 1,42.  Подобна е и тенденцията при женитбите. Днес гъркините се женят по-късно, предпочитат да сключват граждански, а не църковни бракове, не се страхуват да отглеждат децата си без брак. През 80-те години на 20 век са се сключвали 7,3 брака на всеки 1000 жители, през 2004 година те са били само 4,6. От тях 73 на сто са църковни, а през 1991 година църковните бракове са били 91 на сто. През 1997 година гъркинята се е женила средно на 24 години, а през 2004 – на 28 години.

            Много по-оптимистични са данните за образованието и кариерата на жените в Гърция, където тя сякаш прескача пропасти с всяка изминала година. Хиляди гъркини излязоха от къщите си и заеха достойно място навсякъде – в университетите, в големите компании, в медиите, в политиката, в спорта или изкуствата. Във всички обществени сфери ароматът на жена е осезаем. 88 на сто от гъркините на възраст между 20 и 24 години са завършили средно образование, а 22,3 на сто от тях на възраст между 25 и 59 години има университетска диплома. Като процент на работещите жени, единствената страна, която изпреварва Гърция сред 27-те страни-членки на Европейския съюз е Полша. Разбира се, борбата за равенство с мъжете все още е далече от победата – по данни на World Economic Forum по отношение на равенството между половете Гърция е на 50-то място сред 58 страни и се намира точно между Бразилия и Венецуела.

            Парадоксално на пръв поглед, но изследване на Гръцкия институт по сексология показва, че гъркините се наслаждават на пълна сексуална свобода, те не се страхуват да поемат инициативата при сексуалния акт, нито да предложат нови начини за удоволетворение на една любовна връзка. Световно изследване на фирмата Durex определя гърците като световни вицешампиони по правенето на секс със 133 сексуални акта на година при средна световна стойност 103 акта на година. Те все повече предпочитат съвместен живот без брак – 40 на сто от гъркините и 38 на сто от гърците приемат тази идея като много привлекателна.

            Култът към красотата е нещо, което гъркините са наследили от древна Елада и днес те не жалят сили и средства, за да го постигнат. По данни на Гръцката асоциация на пластичните хирурзи броят на пластичните интервенции в страната расте с бурни темпове, като най-предпочитаните са корекцията на бюста, корекцията на клепачите, лифтинга на лицето и премахването на мазни натрупвания около корема и талията. В същото време гъркинята харчи много пари и за козметика. Само през 2006 година те са купили 12 милиона козметични продукти, което ги прави наравно суетни с французойките, бразилките и португалките. Днешната гъркиня отделя и много време за фигурата си – средният й ръст е 163 сантиметра и тежи средно 58 килограма, носи обувки номер 38-39, а сутиени номера 70-75 В. 81 на сто от гъркините имат талия по-тънка от 80 сантиметра.

            Суетата обаче във никакъв случай не прави днешната гъркиня повърхностна. Тя е образована, независима и борбена. Получава право на глас през 1930 година, а първата жена-министър в Гърция е назначена през 1956 година. В днешното гръцко правителство има само една жена-министър – на външните работи Дора Бакояни, която през 2002 година стана и първата жена-кмет на Атина. През 2004 година Ана Бенаки бе избрана за първата жена-председател на гръцкия парламент, а през 2007 година Роди Кратца стана първата гъркина, избрана за заместник-председател на Европейския парламент. Нека си припомним, че организирането и провеждането на 28-те летни олимпийски игри в Атина през 2004 година бяха поверени на друга голяма гъркиня – Яна Ангелопулу.