Перон 11 на железопътната гара на Мюнхен някога се е наричал „Перонът на надеждата”. Оттам гръцките работници са поемали пътя към заводите в Германия, за да намерят по-добър живот. Почти половин век по-късно, друга вълна емигранти набира сила – само че вместо да помахват с кърпичка за довиждане, развяват... дипломите си. Млади доктори, инженери и други професионалисти, с магистърски и докторски степени, напускат страната, за да потърсят работа в чужбина - не само заради по-доброто заплащане, а защото техният труда и дипломите им ще бъдат признати.

„Хващам си шапката и заминавам!” казва пред таблоида „Катимерини” млад доктор, който чака от три години, за да бъде приет за специализация. Иска да замине за САЩ. А пък Матина, която е инженер споделя, че в Патра е трябвало да живее със заплата от 400 евро и реторично се пита: ”Защо да не замина?!”

Според неофициални данни само за последните десет години повече от  550 000 гърци са напуснали страната, за да поработят в чужбина или пък са останали там след завършването на висшето си образование.

Всяка година медицина в Гърция завършват повече от 3500 нови лекари, а се пенсионират едва 800. „Така в страната съществуват 70 000 доктори, а имаме нужда от 30 000. За лекарите, които завършват университет чувството за професионална безизходица е много силно” коментира г-н Никос Керамарис, председател на дружество на младите доктори и здравни работници.

Не случайно, че се отчита около 1000 души годишно отлив на доктори за чужбина. В анкета проведена от Дружеството на младите доктори, около 70,3% от студентите по медицина отговарят, че искат да направят специализация извън страната. „Не заминават средните студенти, а най-добрите. Средните няма да бъдат приети в чужбина. Най-брилянтните мозъци са тези, които губим” продължава г-н Керамарис.

Трябва да се отбележи, че изучаването на един доктор струва на държавата най-скъпо от всички други специалисти – за една година държавата плаща 30 000 евро за един студент по медицина, което за шест години излиза 180 000 евро. В същото време 1800 души очакват да бъдат приети за специализация, а 1600 са приключили със специализацията, но остават безработни.

За инженерите положението не е много по-различно. Заплатите в чужбина вървят около 10 000 евро в Дубай, 8000 евро с платени самолетни билети в Катар, в Обединените Арабски Емирства – 9000 евро плюс храната. Хиляди студенти учат за инженери в Гърция, а строителният сектор в страната се намира в упадък. И така основните посоки, по които поемат младите инженери са към Средния Изток, Балканите и бившите съветски републики. В петте политехнически факултети в страната всяка година приемат около 3250 студенти и се дипломират 2 665 инженери.

Въпреки че няма регистри се отчита, че в Дубай през последните години заминават около 5% от завършилите в Гърция инженери. Матина е избрала да поработи в Обединените Арабски Емирства, където живее и работи от около четири месеца. Тя е от Патра, където е завършила университет и след това е излезнала на пазара на труда. Предложили са й да започне на заплата от 400 евро, която е можело да стигне до 600 евро, а осигуровките – за нейна сметка. В специализираните сайтове за инженери, тя прочита за възможностите, които предлагат арабските страни и си пуска биографична справка...

В момента заплатата й е 3000 евро без да има трудов стаж, плащат й наем за апартамент, храна, транспорт - дори и за жена, която й чисти къщата. „Най-важното е, че в сравнение с която и да било работа в Патра, където щеше да ме съсипе бюрокрацията и градоустройството, тук се занимавам с творческа работа”. Матина работи по строежа на едно пристанище. Но, разбира се, работното й време е между 10 и 12 часа на ден, с шестдневна работна седмица.