Националният Археологически музей в Атина празнува двоен юбилей - през 2009 г. се навършват 180 години от учредяването и 120 г. от неговото откриване. За тази цел бяха подготвени пет изложби на последния етаж в сградата на музея, които разкриват древния свят в микрографии - Ероси, богията Нике и танцьорки, чарът на театъра, изтънченият финес на стъклото и силата на златото.
2000 предмета, повечето от които са изложени за първи път, представят в завършен вид колекциите на музея за посетителите. Забалежителна е колекцията от двадесет стилни глинени фигурки от Танагра, които изобразяват различни сцени - воини върху колесници и жени, които ги наблюдават скришом изпод ветрилата си, лежерно излегнали се ероси и прекрасна девойка с диадема на главата. Представени са също и колекция от детски играчки, както и колекцията на фамилията Властос, дарена през 1980 г., която най-сетне става достояние на широката публика. Редом с тези съкровища е изложено и най-старото изображение на театрално представление, на което се виждат изрисувани зрителите, режисьорът и сцената.
Г-н Никос Калцас - директор на Националния Археолгически музей, споделя, че посетителите трябва да отделят специално внимание на глинените бюстове, които са били открити в гробници или са били поставени пред храмовете и изобщо предметите, които показват древния свят в микрография, особено изображенията със сцени от всекидневието - жени, които пекат хляб и месят, група актьори, които се правят, че играят и др. Интерес представляват и атическите съдове, които са изрисувани от големи майстори, предметите от Керамейкос и Анависос и колекцията от Кардица.
Обърнете внимание на рапана от Таранто, който е изложен самостоятелно - от този тип рапани в древността са добивали пурпурния цвят, с който боядисвали дрехите. Не пропускайте и белите стомни, намерени в Панкрати, а също и странно как оцелялата стъклена бутилка от потъналия кораб, открит до остров А нтикитира.
Националният археологически музей е учреден от Каподистрия през 1829 г. и е първият държавен археологически музей. Помещавал се е в Егина, а когато столицата се преместила в Атина, музеят също бил преместен. Проблемът с помещението бил решен от Елени Тошица, която дарила един парцел до Политехническия Факултет. Музеят бил построен по планове на Людвик Ланг, преработени от Панагис Калос, но последната дума имал Ернесто Чилер.