Марина Николова

Представите за Гърция, освен с археологическите забележителности са свързани най-вече с веселата страна на живота, защото гърците са шумни и забавни. Но те могат да се съсредоточат за часове наред, когато пред тях се отвори дъската за игра на табла, а в ръката им лъсне чашата със студено фрапе.

Често срещана гледка особено през лятото е да засечем хората да си прекарват свободното време унесени в оживен разговор докато играят на табла, докато отпиват от любимото си фрапе. Таблата е от тези настолни игри, които задължително се играят по кафенетата, но тракането на зарчетата може да го чуем да се носи от балконите или дворчетата.

Таблата е пряко свързана с всекидневието на гърците - тя е любимата игра на поколения наред, за нея се говори в текстове от древността до съвремието. Таблата е част от гръцката култура във всичките й измерения.

На табла играем вкъщи, по кафетата, най-вече по местата, където се движат студентите, на плажа...навсякъде! При всяка възможност, в една следобедна почивка, когато сме на гости при приятел или на почивка, може да „ударим” по една табла. Таблата е бърза игра. Необходим е опит, знание и бързи реакции.

Игра на стратегия и късмет

Играта започва с характерния  звук на зарчетата. Заедно с началното пожелание „Хайде, майсторите” започва играта в съпровод с неминуемите заяждания, майтапи и спорове, в които се включва цялата компания. Таблата се играе обикновено на точки и победител е този, който първи събере 3, 5, 7 или 11. Най-разпространено е да се играе до 7 точки. При една партида за една точка се играят трите основни игри – обикновена, гюлбара и тапа, една след друга, а победителят от последната игра хвърля заровете и казва: „Хайде, майсторите!”

Когато играе на табла, играчът прави капии, т.е. стабилни места, от които може да помогне на пуловете си да се придвижат или да „заплаши” пуловете на противника. Таблата е стратегическа игра – едновременно се играе защита и нападение, ходът е винаги напред, а целта е най-бързо да се придвижат пуловете по полета и да се извадят от играта.

Таблата не е само стратегическа игра, защото в нея голяма роля играе късметът и рискът. Това е фактор, който е съществен за играта и увеличава интереса. Добрият играч да може да покаже стойността си по време на играта. Но когато игрите са малко на брой, факторът късмет може да е определящ и зарът да се обърне на страната на някой по-слаб играч.

Таблата по света

Най-вероятно таблата е най-древната игра, която се играе до ден днешен. Пълната история на играта не е изцяло проучена, но знаем, че за игра на табла в Гърция за първи път се упоменава в епоса на Омир, което доказва, че традицията съществува от хиляди години по тези места. Паламидис, трагичният омиров герой често се споменава като откривател и майстор на много настолни игри. Но важното в случая е, че Паламидис е измислил зарчетата, а табла без зарчета не може!

Въпреки това официалната история на таблата не упоменава региона на Гърция и Турция като люлки на играта. За първи път имаме сведения, че в древна Месопотамия са играли на табла в периода между 2900 и 1800 г.пр.Хр. Английският археолог сър Леонард Улей по време на разкопки в град Ур открива една украсена с орнаменти дъска за игра, която вероятно е най-древната дъска за табла.

Подобна игра може би е съществувала в древен Египет, която е наречена „сенет” или играта на 40-те квадрата. И двете игри са имали различна дъска от тази на съвременната табла: тя е имала три реда от десет квадрата един до друг, но философията на играта е била същата. Всеки от играчите е имал по пет пулчета и са започвали от двете противоположни посоки като е трябвало да стигнат до отсрещния край и да изкарат пулчетата от играта преди противника. Вместо зарчета египтяните са използвали четири пръчки с две страни и са местели пулчетата напред в зависимост от комбинацията на страните на пръчките.

Друга една интересна древна игра е „текте нард”, която е персийска и е приличала много повече на днешната табла. Дъската е била с 24 позиции и 30 пулчета - 15 бели и 15 черни, и чифт зарчета. Името й е означавало „Бой с пръчки” и е пренесена в Европа от арабите. По-късно играта се появява в Гърция с името „песи” и в Римската Империя под името Ludus Duodecim Scriptorum – играта на дванадесетте линии. Тези две игри имат същата форма на дъската като най-старата, която е била намерена в Месопотамия, т.е. три реда от 12 квадратни позиции.

През 50 г.сл.Хр. играта се опростява: средният ред се премахва и остават двата крайни и се позволява на една позиция да стоят повече от едно пулчета, така че таблата започва все повече да прилича на съвременната. Знаем, че в Англия таблата е пренесена от римляните или от кръстоносците на Ричард Лъвското сърце, които са се завръщали от походи. Съществува и една група подобни игри, които се играят в Индия и Китай, но те не са повлияли на игрите на западния свят. Първата историческа допирна точка между източната и западната култура това са арабите, а първата игра, при която се срещат двата свята е шахматът – най-съвършената стратегическа игра.

Таблата през Средните векове

През Средните векове играта на табла е вече добре позната в Европа, спечелила си е име и слава в доста европейски страни. Някои от имената й са: «Tables» в Англия,  «Tavola Reale» в Италия, «Tablas Reales» в Испания. Въпреки популярността си в някои периоди от историята таблата е била забранена от църквата в дадени страни, тъй като е считана за игра на късмет. Крал Луи IX през 1254 г. забранява на придворните си да играят на табла, а впоследствие забранил на всички поданици.

Най-известният пример за запор над играта на табла е заповедта на кардинал Уолси от двора на Хенри VIII през 1526 г. да бъдат изгорени всички дъски за игра на табла. Англичаните не можели да се разделят с любимото си забавление и затова решили да направят така, че да не си личи, че дъската за табла е това което е. Така те решили да я сгънат на две, за да прилича на книга и да не им я конфискуват, за да изгори на кладата. Този вид на таблата остава и до ден днешен.

„Есето за таблата” на Едмунд Хоил

През 18 в. таблата вече е придобила авторитет в очите на църквата и вече се считало, че времето прекарано в игра на табла е творчески прекарано. Така през 1743 г. Едмунд Хоил, известен англичанин специалист по настолни игри издава „Есе върху играта на табла” и формулира правилата на играта като разкрива тактики за подобрение на играта, които и до днес са признати като полезни.

Също както в Европа, така и в Америка са играели на табла. Доказателства за това са печалбите и загубите от игри на табла, които показват сметките за разходи на Томас Джеферсън през 1776 г. – почти по времето, когато е писал Декларацията за независимостта.

Виртуалните турнири на табла в 21 век

В съвременната епоха на технологии турнири по табла обикновено се организират по интернет в множество сайтове на всякакви езици. Табла може да се играе за забавление, но има и доста виртуални пространства, където се играе с истински залагания. Таблата има свой профил дори в социалната мрежа Facebook, а записаните там нейни фенове наброяват повече от 50 000 души.