Марина Николова

През миналата седмица Дора Бакояни беше избрана за член на френската Академия по Хуманитарни и Политически науки, където е единствената жена наравно с папа Бенедикт XVI и краля на Испания Хуан Карлос. Г-жа Бакояни има амбицията да се изкачи и на министър председателското кресло на Гърция и това стана повод да се запитаме коя е всъщност тази естествено смела и раздаваща се жена.

Нека да разплетем кълбото, но ще хванем нишката на събитията от последната завоювана позиция на Дора Бакояни, която преди борени дни стана член на френската Академия по Хуманитарни и Политически Науки. Бакояни прие престижната титла, която академията никога не е връчвала на жена от чужбина с естествена непринуденост. Тя е единствената представителка на нежния пол сред избраните 12 членове на академията – политици и учени, между които са папа Бенедикт XVI, бившият Генерален секретар на ООН Хавие Перез де ла Гуера, албанският писател и кандидат за награда Нобел Исмаил Кадаре, кралят на Испания Хуан Карлос и английският принц Чарлз. Академията е най-старата институция във Франция, където се изучават науките за човека с основна цел да се схванат в тяхната цялостност и да се подобрят формите на политическа организация, така че да бъдат в полза както на държавните интереси, така и на развитието на обществото и на личността на всеки човек.

Коя е тайната на успеха на Дора Бакояни – комбинация от харизмата на нейната личност и следствие от бурното политическо минало на нейното семейство... Определено, личности като нея са рядкост – постиженията й на политическата сцена като министър на външните работи допринасят за изграждането на образа на Гърция като една държава „в крак” с времето си.

Нека проследим пътя, по който Бакояни минава, за да стигне до днешната си политическа слава – да създаде един активен профил на страната по света и да се разграничи от скандалите, които разтресоха правителството на нейната партия, дотолкова че нейното име вече се спряга за поемането на лидерството на Нова Демокрация и кандидатурата за министър-председател.

Дъщеря и съпруга

Дора Бакояни е на десет години, когато чува поне половин Гърция да скандира лозунга „Проклет да си, Мицотакис!”. Бащата на Дора е Константинос Мицотакис – един от най-популярните министър-председатели в най-новата история на Гърция, който е управлявал страната в периода от 1990-93 г. с присъствие на политическата сцена от 1946 г. Както и много други политици в Гърция Дора Бакояни и нейният баща принадлежат към една политическа династия с дълга история: Константинос Мицотакис е племенник на Елевтериос Венизелос, който е премиер на Гърция по време на Балканските войни и е останал в историята с това, че успява да реализира идеята за Велика Гърция - мечтата на страната да се разпростре на пет морета и два континента.

Дора Бакояни е от род на достойни политици, но тя сама успява да си изгради име в международната дипломация. В почти тридесетгодишната си кариера на политик изгражда своя образ, който вдъхва доверие и обещава сигурност.

Когато Дора е на 14 години в Гърция в Гърция става преварата на генералите и се налага диктаорски режим, а нейното семейство избягва в изгнание извън страната – в Париж, където се събира голяма част от неудобната за режима гръцка политическа и културна интелигенция. Дора е на 15 години, когато френските студенти правят своята историческа революция през 1969 г., но нейната най-революционната постъпка е насочена срещу майка й и баща й - както се случва с потомците на икономическата и политическата аристокрация. Дора се омъжва за Павлос Бакоянис - тя е на 20 години, а той на 37.

Дора Мицотакис и Павлос Бакоянис се запознават в годините, когато тя следва в университета в Мюнхен, а той е журналист в Дойче Веле. Тогава неговите репортажи срещу диктаторския режим в Гърция и възстановяването на демокрацията добиват небивала популярност. Веднага след падането на режима, Дора и Павлос се прибират в Гърция, омъжват се и им се раждат две деца – дъщеря им Алексия и сина им Костас.

В този период – между 1974 г. и 1989 г. никой не би заложил в полза на политическата кариера на г-жа Бакояни. Тя е младата съпруга на един способен политик, майка на две деца, дъщеря на Костас Мицотакис. Дора Бакояни завършва Правния Факултет в Атинския Университет, говори перфектно немски, френски и английски и разполага с всички качества за успешна кариера в държавната администрация. През 1977 г. полага изпити, за да бъде назначена в Министерството на Координацията в Дирекция по въпроси свързани с Европейската Икономическа Общност.

На 30 годишна възраст Дора Бакояни поема отговорността за политическото бюро на баща си, който тогава е лидер на Нова Демокрация. След десетгодишен брак и отглеждането на две деца най-вероятно желанието за политическа шлифовка в близост до баща й не е съзнателна инвестиция за бъдещето, а по –скоро бягство от рутината. Но Дора Бакояни има късмета или нещастието да не й се налага да се замисли много по кой път да поеме. Разтърсващи събития определят посоката на следващите й действия. На 26 септември 1989 г. нейният съпруг Павлос  Бакоянис, депутат от Нова Демокрация в област Евритания, е убит от терористичната организация „17 ноември”.

Трагедията не позволява на Дора Бакояни да влезе в ролята на съкрушената вдовица. Навлизането й на политическата арена е по-скоро фатално наложително. Нейните детски преживявания и израстването до Мицотаки я правят майстор на политическия реализъм и изведнъж тя се оказва повече от готова за бъдещето, което се появява непредвидено пред нея. Дора Бакояни пази фамилното име на съпруга си като зеницата на окото си. След убийството на съпруга си тя се кандидатира за депутат на област Евритания, чийто народен представител дотогава е бил Павлос Бакоянис. Там тя започва политическата си кариера и с вота на гласоподавателите от Евритания Дора Бакояни влиза в гръцкия парламент, където изкарва общо три мандата като народен представител на областта. Въпреки че отдавна вече не е представителка на Евритания, продължава да си пази връзката с областта до така степен, че е готова да я остави в наследство на сина си Коста, когато му дойде времето.

В правителствата на баща си (1990-93) Дора Бакояни поема постове на заместник министър и министър на културата и си изгражда бързо и лесно профила на лидер. На изборите през 1996 г. тя сменя избирателната област и се кандидатира в Атина, където вота на гражданите я издига на първо място. По това време баща й се оттегля от политиката, а Дора Бакояни се омъжва за втори път – за Изидорос Кувелос. Нейната политическа кариера препуска с шеметен ритъм - през 2002 г. Бакояни е първата жена в историята на град Атина, която става кмет на града с върховното постижение от 60,6% гласоподаватели в нейна полза. Този процент е най-големият, който е получавал кмет в община Атина.

За семейство Мицотакис създаването и използването на един механизъм е в същността на политиката. Отпреди години е останала шегата свързана с нейния баща Костас Мицотакис, че е кръстник на хиляди деца от остров Крит, откъдето е произхода на семейството. Това е характерен пример за нравите и привичките на една отминала епоха, но тесните контакти и взаимните връзки със семейства и хора от всички социални групи на гръцкото общество, продължават да се култивират от всички членове на фамилията, тъй като представляват необходима предпоставка за постигането на целта. В Крит дори и политическите противници на Мицотакис признават, че той никога не е оставил свой човек „във въздуха”. Всички, които са в неговия кръг се уреждат в зависимост от това какво предлагат и дават. Вярна на семейната традиция Дора Бакояни си е създала широк кръг, който започва да се оформя още от времето, когато е кмет на Атина.

„Никога не съм чувствала, че моят пол ме прави различна в моята професия, а и не би трябвало” казва Дора Бакояни за сайта http://www.worldmayor.com/, според чиято класация тя е избрана за най-добър кмет в света за 2005 г. Повече от 87 000 души от цял свят гласуват на този провеждан по интернет конкурс и обсъждат своите любими кметове. Дора Бакояни печели титлата за „най-добър кмет на света” като е силно подкрепена не само от гърците, но и от хиляди хора, които са гласували от различни страни в Европа, Северна Америка и Австралия. Атинската кметица тогава получава положителни коментари от 550 кметове от цял свят, а на следващата година списание Forbes я включва в списъка със 100 най-влиятелни жени по света за 2006 г.

Успехите на Дора Бакояни като кмет на Атина по време на домакинството на Олимпийските игри през 2004 г. и цялостната й борбата срещу тероризма, пристрастиха гръцката политика към нея. «Олимпийските игри дадоха повод Атина да стане модерен и лесен град както за нейните жители, така и за посетителите.” След успешното изпълнение на големия проект на Дора Бакояни за реставрация на фасадите на 3000 кооперации в Атина, от ЕС проявиха интерес за стартирането на повече проекти като този.

„Аз съм много горда, че през септември 2005 г. представиха програмата „Фасада” във Факултета за правителствена администрация Джон Кенеди към Харвардския Университет като пример за програма фокусирана върху сътрудничеството на държавния и частния сектор.” Дора Бакояни се грижи за визията на Атина още откакто е изпълнявала длъжността министър на културата през 1993 г., когато задвижва най-амбициозния план за промяна на живота на жителите на града. Този проект променя и имиджа на града - Бакояни се впуска в осъществяването на амбициозния проект за обединяването на археологическите обекти, който в миналото е бил планиран от Мелина Меркури и Андонис Трицис.

Дора Бакояни като министър на външните работи на Гърция

През 2006 г. Дора Бакояни поема поста на министър на външните работи. В едно правителство, което постоянно се тресе от скандали – подслушванията от телефонната компания Vodafone, скандалът с Олимпийските игри и компанията Siemens, корумпирани висшестоящи замесени в скандала с имотите на манастира Ватопед, Дора Бакояни достойно пази името си. Тя е един от най-популярните министри от правителството на Костас Караманлис и, разбира се, успя да си запази поста след ремонта на кабинета.

«Външната политика на Гърция е политика на екстровертност и увереност. Чрез нея гарантираме изцяло националите си интереси» заявява Дора Бакояни. Един от безспорните й успехи, че тя и екипът й реагират светкавично и адекватно, когато трябва да бъде изпратена хуманитарна помощ или мисия. Характерен е случаят с кризата в Ливан през лятото на 2006 г. Гърция бе първата страна, която изпрати хуманитарна помощ в района на стойност 7,5 млн. евро. По време на военните сблъсъци Гърция отпусна 2,5 млн. евро, освободи 2 861 граждани от 54 националности и действа като център, чрез който други европейски държави изпращаха своята помощ към Ливан.

Преди кризата в Ливан, Гърция също бе от първите страни, които изпратиха тонове хуманитарна помощ на пострадалите от убийственото цунами на Коледа през 2004 г. И пак по инициатива на министърката на външните работи Гърция бе първата страна, която изпрати извънредна помощ към ивицата Газа на 1 януари 2009 г. «Това, което се случва в Газа е катастрофа с огромни размери. Длъжни сме да направим каквото можем, за да престане веднага насилието и убийствата в Газа и да успеем да прекараме необходимата помощ...” заявява по този повод министър Бакояни. „Тероризмът гръцкото общество го е заплатил прескъпо за много години” каза Бакояни относно военните атаки срещу палестинските територии.

Въпреки това Дора Бакояни бе остро критикувана, че не оказала политическа протекция за изпратения към Газа кораб плаващ под гръцки флаг с доброволци на организацията „Free Gaza Movement”, когато техният живот бива застрашен от военната флота на Израел и корабът е насилствено принуден да се върне обратно.

Остава нерешена голямата тема на гръцката дипломация - въпросът за името на Република Македония. Гърция с неотстъпчивостта си озадачи някои от своите съюзници, но пък получи пълната подкрепа от други като наложи вето относно присъединяването на Република Македония в НАТО миналата пролет. Непреклонни от своя страна са и македонските политици. Забавянето на решението за името на БЮРМ е препятствие за Македония да участва в международни организации и забавя процедурите по интегрирането на държавата в ЕС.

Жените и тероризма

Дора Бакояни пое инициативата да организира тази пролет в Атина конференция за „Жените срещу тероризма”. Самата тя е изстрадала загубата на съпруга си, който е убит на терористичната организация „17 ноември” в Атина пред сграда, където се е помещавала кантората му. На конференцията ще се срещнат обществени представители и политически лидери, учени и жертви на тероризма, а голяма подкрепа за осъществяването на тази среща е оказала Кондолиза Райс и Държавният департамент на САЩ. Дора Бакояни активно подкрепя жертвите на терористични атаки и техните роднини и винаги застава пред инициативи свързани с правата на жените и важността от активната им роля в обществения живот. През март 1992 г. Дора Бакояни е наградена от Международният Център на жените с „Международната награда за лидери”.

„Две са нещата, които трябва да станат ясни”, каза Дора Бакояни – „Първо: човешкото достойнство и правото на живот са свещени и не подлежат на оспорване. И второ: Човешкият живот има еднаква стойност както в Ню Йорк, така и в Мумбай, в Атина, в Истанбул, в Мадрид, в Газа или Йерусалим. Както и мъката от загубата на любимите хора е същата по всички ъгълчета на света, независимо от религиозни изповедания и националност.”

Дора Бакояни напредва уверено без да дава поводи за дребни клюки и големи скандали, но винаги успява да привлече интереса на публиката при своите появи.  Тя се движи с изключителна лекота, но и с неосезаема предпазливост на политическата арена. Това я запазва цели тридесет години сред лидерите с три успешни мандата в гръцкия парламент, пост на министър на културата, кметица на Атина по време на Олимпийските игри и министър на външните работи в правителството на Костас Караманлис. Дора Бакояни не крие своите лидерски амбиции и винаги подкрепя министър-председателя Костас Караманлис, като не оставя да я трогнат видимо мълвите за приемственост на поста.