Остават по-малко от 90 дни до официалното откриване на Новия музей на Акропола и довършителните работи кипят с пълна сила, обяви пред журналисти неговият президент Димитрис Пандермалис. Той определи начинанието като най-значимото културно събития за Гърция през 21-ви век. Връщайки се назад към годините, когато Новият музей на Акропола беше само идея, неговият президент призна: „За мене това не беше просто построяването на един нов музей. За мене това беше изучаване на всички слоеве на гръцкото общество, с които се сблъсквах един по един при решаването на проблемите, които възникнаха, а също и изучаване на принципите, по които действа международната дипломация за една толкова желана, но и толкова оспорвана цел като връщането на мраморите от Британския музей”.

            Той припомня, че първият проблем възникнал след като организационният комитет по изграждането на музея се ориентирал към съвременната архитектура. „Тогава обществото възстана. Как е възможно Акрополът да има музей със съвременна архитектура! Моят отговор беше: „Когато разползгаш с прототипа на класическата архитектура, няма смисъл да го копираш”, разказва Димитрис Пандермалис. Известният интелектуалец с болка говори и за споровете дели да се съборят двете сгради, които са разположени между музея и Партенона. „Едно от най-големите предимства на Новия музей е оптичната връзка с Партенона. Отговорът на въпроса кое е по-добре да се запазят сградите или да се срутят е очевиден за всеки непредубеден посетител”, убеден е той.

            Проблемите с Новия музей обаче не свършват дотук. Една от най-разпространените критики срещу него е защо е толкова голям като площ. „Е, музеят не може да е по-малък от самия Партенон. Нека не забравяме, че експонатите в него надхвърлят 40 000”, обяснява президентът на Музея. Докато трае строителството на Новия музей на Акропола срещу президента му са заведени... 103 дела. По какви ли не поводи. Още един от тях: може ли да бъде построен върху археологически разкопки. „Трябваше да видят проекта на архитекта Бернар Шуми, който постави музея върху стъклен под, така че посетителя да вижда и разкопките”, спомня си Димитрис Пандермалис.

            Но и тогава много хора остават недоволни и се питат възможно ли е археологически разкопки да се показват в съвременна архитектура. Те са толкова различни! „Разбира се, че са различни и в това е красотата им”, отговаря Пандермалис. За някои посетители археологическите находки са по-интересни дори и от самия Партенон, защото показват една неизвестна страна от всекидневния живот на древните атиняни. Те могат да видят портрета на Платон, намерен в останките на къщата му, където известният философ събирал учениците си и им преподавал. Могат да видят останките на сграда, която е предшествала Партенона и е на около 100-тина години по-стара от самия него, т.е. сграда от епохата преди класическата.

            Президентът на Новия музей на Акропола определя връщането на мраморите от Британския музей като най-важната задача на гръцката културна дипломация. „Това е въпрос, който не може да се реши по начина, по който се опитвахме да го решим досега. Няма смисъл да вадим аргументи, свързани с националната ни гордост. Няма смисъл да казваме, че мраморите ни принадлежат. Те не принадлежат на нас. Те принадлежат на Партенона”, казва Димитрис Пандермалис. Новият музей на Акропола се стреми да убеди всеки посетител в това. Посетителят вижда скулптурите в истинските им размери. Оригиналите, които са в Атина имат характерния бежаво-кремав оттенък. Тези, които са в Британския музей са снежнобели. Съчетанието им изглежда сюрреалистично, но въздейства. „От момента, в който ние сме откровени, ще гледат на искането ни с по-голяма отговорност”, убеден е Димитрис Пандермалис.  

http://www.youtube.com/watch?v=HxUEqq_ZqVs