Болна е сградата, където постоянно се използват електрически уреди и се пуши без да е построена от необходимите материали, които не задържат вредните частици в помещенията. Как чрез прилагането на принципите на биоклиматичната архитектура да спомогнем за опазването на околната среда и за предпазването на нашето здраве? На тези въпроси се опита да намери отговор Марина Николова при проведената „Еко-седмицата 2009” в Атина и в разговор с арх. Ери Пулянаки.

Основен принцип на биоклиматичната архитектура

Принципът на биоклиматичната архитектура е изведен още през древността. Според елините сградата в конкретния климатичен пояс, в който се намира Гърция е най-добре да бъде с изложение юг-север. Идеята е да има един голям прозорец откъм южната страна, а северната да е защитена, като формата на сградата е конусовидна. Тясната част на конуса е откъм север като по нея се плъзгат нагоре идващите оттам студени ветрове.

В различните сезони тази конструкция спомага за охлаждането или затоплянето на вътрешността на сградата. През лятото, когато слънцето се намира високо в небето и лъчите му навлизат през южния отвор, те са наполовина по-малко, отколкото лъчите, които влизат в сграда с изложение на изток или на запад. В този сезон сградата се проветрява привечер, а сутрин прозорците се затварят по възможност с кепенци, за да се запази хладнината.

През зимата сградата с южно изложение събира около 2/3 повече слънчеви лъчи за същото време, отколкото тази с източно или западно. Лъчите навлизат в дълбочина на помещението и го затоплят. Идеята на биоклиматичната архитектура е да запазим топлината или хладнината в помещението. Затова се прави външна термоизолация, като материалите, от които е направена през лятото спират навлизането на топлината, а през зимата не пропускат излизането на събраната топлина.

Една от интересните теми, които бяха разработени по време на проведената в Атина „Еко-седмица 2009” е за биоклиматичната архитектура. Различни презентации и семинари дадоха оригинални идеи за екологичното строителство. „Еко-седмицата” е една полезна инициатива за разпространението на принципите на биоклиматичната архитектура, на която освен интересни презентации се провеждат семинари и прожекции на филми. Видяхме оригинални конструкции, като тази на японеца Шигеру Бан с хартиени сгради. На неговата лекция присъстваха повече от 400 души – студенти и млади архитекти.

Eco week 2009

Целта на Еко-седмицата е да информира хората за това как да живеят по-екологично като рециклират, използват големи съдове за правенето на тор от остатъците от хранителните продукти и пестят енергия. Идеята е колкото е възможно повече хора да се заинтересоват от настъпващите климатични промени и да предприемат действие за тяхното забавяне.

Инициативата Eco-week започва през 2005 г. на остров Егина и вече е организирала конгреси не само в Гърция, а в Кипър и в чужбина. Тази година конгресът се казваше: „Ангажиране на младите хора: Екология+Лидерство+Архитектура”.

Двама лидери в еко-строителството - Иван Харбър и Шигеру Бан, изнесоха лекции на теми съответно за индустриален дизайн и за употребата на материали като бамбук и хартия при строежа на сгради.

Шигеру Бан е известен с „Curtain Wall House” в Токио, с малките къщички в близост до Великата китайска стена в Пекин, с японския павилион за EXPO 2000 в Хановер. 

Иван Харбър е архитектът на летището в Мадрид и главният дизайнер на престижни архитектурни проекти в Ню Йорк, Вашингтон и Европа.

В един workshop наречен Future Cities Lab, Натали Гатеньо и Джейсън Кели Джонсън, които са колеги от Университета в Мичигън, разработиха идеята за енергийните ферми.

Синдромът на болната сграда

По повод на проведения в Атина конгрес Eco Week 2009, на който паралелно бе представено и изложение, прожектирани филми за околната среда и проведени семинари, разговарях с арх. Ери Пулянаки за ползите от биоклиматичната архитектура. Ери Пулянаки разказва, че не във всички градове могат да бъдат приложени принципите на еко-архитектурата върху вече построени сгради.

Наример, сградите в Атина не могат да бъдат преустроени, така че да пестят енергия, защото се намират в огромна близост една до друга, което не позволява навлизането на слънчевите лъчи и анулира прилагането на принципите на тази архитектура. Но биоклиматичната архитектура може да бъдат практикувана при планирането и конструкцията на сградите при разширението на градовете.

„В нашето съвремие често се използват изолационни материали, които са пластични и не позволяват на токсичните частици във въздуха и на влагата във вътрешността на сградите да излязат. Проветряването на сградите не е достатъчно, за да почисти въздуха, чието лошо качество предизвиква неправилно функциониране на дихателната система, кожни болести, главоболие, както и ракови образувания. А ако към това добавим, че хората на „запад” прекарват повече от 80% от свободното си време в затворени помещения, разбираме, че темата засяга всички” споделя Ери Пулянаки.

Ери Пулянаки е архитект и се занимава с биоклиматична архитектура. Тя си е сътрудничила със сдружението на архитекти, които споделят идеите за екологично строителство „Анеликси”, а в момента има собсветна архитектурна фирма, която разработва проекти на остров Крит.

Тя разказва, че „според изследване направено от Атинския Университет върху 2000 случайно избрани сгради – частни домове и учреждения, е установено, че в 70% от тях съществува поне един вид замърсител за околната среда над допустимите граници. Основните форми на замърсяване са използването на електро-уреди и пушенето, но и самите строителни материали.

Биоклиматичната архитектура цели да пригоди сградите към съответните климатични условия и тези на околната среда. Целта е да се прави икономия на енергия като се подсигурява топлинно и оптично удобство на жителите. Под оптично удобство разбираме покриването на нуждите от осветление в едно помещение като използваме слънчевите лъчи. Топлинното удобство е чувството на човек, че температурата в помещението е стабилна през цялото денонощие и се движи около 18-20 градуса.”

„Биоклиматичната архитектура е тази, която уважава, познава и използва даденостите на природата. Не е нещо повече от правилната архитектура” казва г-жа Пулянаки.

По-голям процент от строителните материали, които се използват в развитите страни са продукти на „тежката” индустрия направени от петрол. „Строителството е виновно в размер от 50% за изпускането на вредни газове и причиняването на парниковия ефект” допълва архитектката.

Списъкът от екологично чисти материали и начинът да бъдат избрани, който подготви г-жа Пулянаки е полезен и лесен за запомняне:

Екологично чистите материали за термоизолация подсигуряват високо качество на въздуха във вътрешността на сградата, те са безвредни за здравето и не вредят на природата. Такива материали са: 1. земните материали: тухли, камък, керамика, глина 2. растителни или животински материали: дърво, корк, растителни лепила и лакове.

Това, което е важно да знае потребителят, когато прави избор на материалите за термоизолация е да види от какви природни материали са произведени, дали не вреди на здравето и дали е възможно ли да бъдат рециклирани.

Ползи от биоклиматичното планиране

Ползите са в три основни насоки – за околната среда, икономически и за обществото. Ползите за околната среда са намаление на замърсяването и ограничение на парниковия ефект, икономическите са намаление на консумирането на горива, намаление на разхода за отопляване и охлаждане на въздуха и на разходите за осветяване, както и социални – подобрение на качеството на живота. Като цяло спестяването на енергия може да достигне до 50-70%, ако се приложени върху нови сгради  без да увеличава тяхната стойност.

Филми, които бяха прожектирани на “Eco week 2009” по темата:

-          „An inconvenient truth” (97')

Главният герой е носителят на награда Нобел Ал Гор, който говори за повишението на температурата на земята и за климатичните промени. Режисьор: Дейвис Гугенхайм

-          „11-ят час” (92’)

Документален филм на Леонардо ди Каприо, който също така разказва историята във филма, в който излагат мнението си 50 учени и специалисти от цял свят.

-          „Последният шанс на планетата” (70’)

Документален филм  на режисьора Жак Алард с 12 архитекта от цял свят, които говорят за едно по-екологично строителство.

-          „Елемент” (всеки елемент по 5’)

Кратки филми за изключителни млади хора, които се справят с предизвикателствата на климатичните промени. Разпространява се от MTV.

-          „Следващата индустриална революция” (55’)

Филм на Шели Морхайм с архитекта Уилиям Макдъно и химика Майкъл Браунгард за екологичното строителство и теорията “cradle-to-cradle”.

-          „Селско студио” (60’)

Мечтата на Самюъл Мокбий за съживяването на една селска общност.

-          „Нашите киловати” (56’)

Джев Бърни търси откъде идва енергията, която харчим, как да я намалим и да предпочетем възобновяващите енергийни ресурси.

-          „Силата на общността” (53’)

Филм на Фейт Морган за това как биологичните култура са помогнали на Куба да се съвземе след петролната криза през ’90-те години на миналия век.

-          „История на нещата” (20’)

Ани Леонард обяснява за цикъла на унищожение на природните ресурси, на продукцията, на потреблението и на боклуците.