Въпреки че всичко показваше, че модата на закръглените жени с прилепнали дрехи, които подчертават пищните им форми, щеше да надделее, една нова снимка на изпитата Ева Херцигова, но и последните появи на Анджелина Джоли пак бият алармата.
Центърът за Юношеско здраве към Втора Педиатрична Клиника към Университета на Атина за две години и половина има 120 случая на анорексия. Педиатърката Артемис Цицика разказва, че „двадесет деца трябваше да бъдат приети в болницата, а няколко се наложи да не посещават учебни занимания за определено време.” Към този брой трябва да бъдат прибавени още 46 диагностицирани случая на разстройство при поемането на храна през последните четири години. От тях пет са с булимия, а останалите страдат от нервно-психична анорексия.

Изследване на Центъра за Юношеско здраве върху 15-годишни ученици установи, че един голям процент от тийнейджърите, въпреки че са слаби се притесняват как изглеждат и искат да отслабнат още повече. Проблемът от появата на разстройство при поемането на храна изглежда, че е основно „момичешка история”, а най-голямо безпокойство причинява факта, че се появява при малки деца като в 3% от случаите са под 11 години.

Процентите не намаляват докато се увеличава възрастта, както показват и проучвания от други страни на ЕС и в САЩ. Според тях в девет от десет случая жените контролират теглото си като спазват диета, а 22% от тях постоянно са на диета. Първият в Гърция Център за Борба с Хранителните Разстройства „Въздух” от месец октомври 2008 г. до сега е приел повече от 600 обаждания, от които 88 са били случаи с деца и младежи. В момента под редовно наблюдение на всеки 1-2 седмици са около 100 болни. 70% от пациентите са жени на възраст между 18 и 42 години.

„В желанието си да бъдем красиви и да ни приемат в обществото сме стигнали до съвременните прототипи на нервно-психична анорексия и на подвижните скелети” казва психоложката Мария Ласитиотаки за вестник „Елевтерос типос”. „Играта на привличането се играе с грешни прототипи. Обикновено жените, които страдат от анорексия или булимия нямат съзнание за опасността, а когато го осъзнаят се срамуват да говорят за това.”
„Звезда на Гърция 2006” Ирини Карас говори по тази тема табу за „скелетно слабите” жени, за болестта на мълчанието, както я наричат, и разказа за нейния проблем, когато е била на 15 години: „Всичко започна от идеята ми за здравословно хранене и лека-полека стигнах до там да не хапвам нищо и да тежа 40 кила, а ръста ми е 1,75 м. Прекъсна ми се месечният цикъл, започнаха да ми падат косите, ръцете и цялото ми тяло си смениха цвета. Спомням си, че през пролетта грееше слънце, а аз бях облечена като за зима, защото ми беше студено. Дълбоко вътре в себе си знаех, че нещо не е наред, но все намирах оправдания, за да не спра.”