Мария Спасова

Специален пратеник на grreporter.info в Никозия        

            Официалното посещение на гръцкия премиер Костас Караманлис в Кипър съвпада с една от трудните годишнини в историята на разделения средиземноморски остров. Преди 5 години, на 24 април 2004 година кипърските гърци отхвърлиха плана Анан за уреждането на кипърския въпрос, а кипърските турци го одобриха. Планът бе кръстен на тогавашния главен секретар на ООН Кофи Анан, но всъщност представляваше завършекът на усилията на международната общност да намери балансирано решение на кипърския проблем.

Днес, 5 години по-късно обединението на острова изглежда също толкова далече. “Решението на кипърския проблем може да се намери само върху справедливостта, която трябва да замести несправедливостта, настанила се на тази земя след турската инвазия от 1974 година”, заяви председателят на кипърския парламент Мариос Кароян на тържественото заседание, посветено на посещението на гръцкия премиер. За кипърските гърци е нормално да търсят справедливост, както за десетките безследно изчезнали, така и за загубената собственост в северната част на острова.

Проблемът е, че с търсенето на справедливо възмездие няма да се постигне необходимият компромис с кипърските турци. “Необходимо е работещо и ефективно решение на основата на разбирането за федеративна република, с единна власт, една националност и единно международно представяне”, заяви в речта си пред кипърския парламент Костас Караманлис. Урокът от неуспеха на плана Анан е, че компромисът не може да се наложи от трета страна, отвън.

Това работещо и ефективно решение трябва да се вземе на основата на добре обмислен и осъзнат компромис и от двете страни. Затова гръцкият премиер призова Анкара да остави кипърските турци самостоятелно да стигнат до решението на какъв компромис са готови. Той нарече поведението на Турция “арогантно” – от една страна да декларират подкрепата за преговори между кипърските гърци и кипърските турци, а от друга страна да оказват натиск за по-голяма неостъпчивост.

Отговорът на Анкара не закъсня. Както турският президент Абдулах Гюл, така и турският премиер категорично казаха: “За нас единственият преговарящ е Мехмед Али Талат”. Позицията на севернокипърския лидер силно се разклати, след като десницата убедително спечели изборите в северната част на острова през миналия уикенд. Заговори се дори ако не за смяната му, то поне за присъствието на още един преговарящ от турска страна.

Националистичните изблици на юг намериха своя отзвук на север. “С посещението си в Никозия гръцкият премиер иска да обвини Турция за разделянето на острова”, отвърна от своя страна говорителят на Мехмед Али Талат Хасан Ерцакиджа. Той заяви, че Гърция също е допринесла за разделянето на Кипър и Караманлис би трябвало да знае това. Ерцакиджа също така обвини гръцкото и кипърското правителство, че искат да обвържат приемането на Турция в ЕС с преговорите за обединението на Кипър.

На острова има промяна, директните преговори между президентите на двете общности Димитрис Христофияс и Мехмед Али Талат носят вятъра на надеждата. “От начало знаехме, че тези преговори ще са трудни, но очаквахме по-бърз напредък”, призна кипърският президент, по чиято инициатива се водят тези директни преговори. Хората открито се съгласяват, че трябва да се намери компромис, трудното е да се реши кой, какво, колко и как ще отстъпи.

По улиците на Никозия, последната разделена столица в света също се вижда разлика. Разбира се, все още могат да се видят военните патрули на ООН, но някак си присъствието им е много по-дискретно, а и някак си неуместно. Властите от двете части на кипърската столица се споразумяха да отворят граничния пункт при историческата улица Ледра.

По нея наистина може да се премине относително по-лесно от едната в другата част, но все още е необходима “виза”, за да влезея в турската част. Тя, разбира се, се издава лесно и веднага. Телевизиите на кипърските турци влизат спокойно в президентския дворец на Димитрис Христофияс без да им е необходима специална акредитация. Възможно е някой нов служител да ги забележи и да ги попита какво търсят там. Бързо обаче се намира по-опитен колега, който да обясни, че им е позволено да снимат.

В кипърския парламент все още се пазят 24 депутатски места и едно заместник-председателско място за кипърските турци. Кога те ще се завърнат отново в него, никой не знае. Във всеки случай, ако това стане, ще е решение на един от най-заплетените политически каузи, които 20-ти век ни остави в наследство.