Петролопроводът Бургас-Александруполис ни занимава повече от 15 години и все още не е построен. Един нов проект обаче е на път да го изпревари. Става дума за нов газопровод, който ще свързва градовете Комотини и Димитровград, ще има дължина между 120 и 125 километра, изграждането му ще струва 45 милиона евро и ще се финансира от Европейския съюз. Решението за него бе взето по време на енергийния форум, който се проведе в петък в София.  В рамките на форума България и Гърция подписаха Меморандум за енергийно сътрудничество, част от който е и строителството на новия газопровод.

                Съоръжението ще бъде свързано с вече изграждащия се газопровод между Турция, Гърция и Италия за пренос на азърбейджански газ и ще бъде двупосочен – ще може както да снабдява, така и да получава газ в двете посоки. „Осигуряването на енергийната сигурност безспорно се очерта като едно от най-големите предизвикателства на съвременната епоха”, заяви в речта си пред енергийния форум в София гръцкият премиер Костас Караманлис. Той говори и за петролопровода Бургас-Александруполис, който според него щял да бъде завършен през 2012 година и ще пренася по 50 милиона тона суров петрол годишно. Целта на петролопровода е да освободи част от трафика на танкери през Босфора.

                Костас Караманлис също съобщи, че Гърция възнамерява да увеличи доставките на втечнен природен газ от Алжир, които в момента се съхраняват в специално хранилище на остров Ревитуса край Атина.

Междувременно гръцкият министър на развитието Костис Хадзидакис опроверга българския президент Георги Първанов като заяви пред вестник "Имерисия", че в енергийната стратегия на Гърция до 2020 година не се предвижда разработване на ядрени енергийни източници. По-рано през седмицата в интервю за вестник "Нафтемборики" президентът Гоерги Първанов заяви, че моментът е много подходящ за активно сътрудничество между България и Гърция в областта на ядрената енергетика.

Източник от енергийните среди на Гърция заяви пред grreporter.info, че наистина Гърция обмисля инвестиции в ядрената енергетика, но в ядрената енергетика на България и по-конкретно в строителството на АЕЦ Белене. Гръцката страна следяла внимателно инвеститорското текучество в ядрената централа и внимателно проучва възможността за инвестиции, не на държавно ниво, разбира се. Като най-вероятен гръцки инвеститор в Белене източникът посочи компанията ДЕПА.