„Македонският въпрос и България” е заглавието на сборника със секретни архиви на българската държава през периода 1950-1967 година, посветени изключително на оформянето на политиката спрямо Македония, които се публикуват за първи път. Проучването им е съвместна разработка на агенция „Архиви” към Министерския съвет на България и Центъра за македонски изследвания в Солун. Книгата се издава на гръцки език, предстои издаването й и на български. Представянето й бе направено лично от външния министър Дора Бакояни в присъствието на баща й Константинос Мицотакис, бивш министър-председател на Гърция и настоящ почетен председател на Нова Демокрация, на заместник-министри, депутати, дипломати, учени.

            21 документи – протоколи от пленуми на ЦК на БКП, доклади, решения на ръководните органи на БКП, писма, декларации и манифести, всички те посветени на българската политика спрямо Македония за първи път добиват публичност и то на гръцки език. „Като следим архивите заключаваме, че политиката на България по македонския въпрос се е формирала в зависимост от приливите и отливите в отношенията между Белград и Москва. Когато те са топли, България е била принуждавана да жертва националните си интереси, да принуждава собствените си граждани да се обявяват за македонци. Когато отношенията между Тито и Сталин се охлаждат, София добива самочувствие да отстоява националните си интереси”, коментира Спиридон Сфетас, който изследва българските държавни архиви и ги превежда на гръцки език.

            Тази политика на приливи и отливи продължава до момента, до който на политическата сцена в България не се появява звездата на Тодор Живков, който Спиридон Сфетас определи като „неграмотен селянин, но изключително умен”. Именно Живков първи проумява, че политиката на България спрямо македонската държава не бива да се влияе от отношенията между Югославия и СССР. В доклада си пред пленума на ЦК на БКП на 11 и 12 март 1963 година той очертава принципите, които България трябва да отстоява по отношение на Скопие:

–        македонската държава съществува и тя е факт,

–        македонската нация като историческа общност никога не е съществувала,

–        не може да се съгласяваме за наличието на македонско малцинство в България.

„Ето защо България бе първата страна в света, която призна Република Македония под конституционното й име, но и до днес не признава съществуването на македонска нация и на македонско малцинство на нейна територия”, заключава Спиридон Сфетас. „Когато четем тези ценни документи осъзнаваме, че Гърция днес е изправена пред същите проблеми с Бившата югославска република Македония, пред които е било изправено комунистическото ръководство на България преди 50 години”. Това констатира Николаос Мерцос, президент на Управителния съвет на Иститута за македонски изследвания в Солун.

Той припомни, че България и Гърция векове са воювали помежду си за Македония, че ги разделя много кръв, битки и спорове и нито една от двете държави не е светица. „Ние рядко намираме общо съгласие по проблем, свързан с Македония. Но фактът, че историци от Българските държавни архиви и от Института за македонски изследвания в Солун седнаха заедно да изучават историята си е изключително положителен пример. Това е едно послание към всички народи на Балканите за искрен и отворен диалог в името на едно по-добро бъдеще за всички нас”, подчерта Николаос Мерцос. За значимостта на публикацията именно като пример, че България и Гърция са загърбили понятия и проблеми от миналото и си сътрудничат във всяка област като партньори в Европейския съюз и НАТО говори и гръцкият външен министър Дора Бакояни.

На представянето на книгата тя отново очерта гръцката позиция в преговорите за името на Македония, които вече 15 години се водят под егидата на ООН и при посредничеството на Матю Нимиц – съставно име с географско определение, без никакви териториални претенции и без претенции за македонско малцинство в Гърция. „Тази книга е резултат от първото сътрудничество между Българските държавни архиви и Гърция. Темата е много важна и особено актуална за гръцките изследователи”, каза от своя страна Боряна Бужашка, директор на агенция „Архиви”. Тя обяви, че е разрешила на гръцките историци да изследват секретните архиви на България по македонския въпрос и в периода от 1967 година до разпадането на Югославската федерация.

Предстояща е премиерата на книгата „Македонският въпрос и България” и на български език.