Мария Спасова

            Видяхме го за първи път в култовата войнишка комедия “Скатаване и оттърваване”. Запомнихме го с хита “Нямам почивка”, който седмици наред се задържа в музикалните класации, включително и в България. Никос Вурлиотис, или както е по-известен с артистичното си име NiVo окончателно спечели сърцата ни с парчето Zoom, което наскоро записа с Невена и Мариус Мога от румънската банда Morandi.

            По това време на годината Никос е зает с подготовката на лятното си турне, с нови записи, съвместна работа с Микис Теодоракис, а отгоре на всичко и току що тръгна толк шоуто му “Лека нощ, Гърция!”. Всъщност, срещаме се в студиото, където снима предаването. Докато чакам да направим интервюто, гледам снимките на поредното издание, темата е “Телевизионната журналистика”, а гост в студиото е журналистката Мара Захареа. Никос е много спокоен и уверен като телевизионен водещ, но е изненадващо сериозен и рядко се усмихва.

-   В България говорим за тебе като за гръцката рап и хип-хоп звезда НиВо. Защо избра този вид музика? Защото се продава по-добре или защото те изразява по-добре като музикант?

-   Когато започнах да се занимавам с този вид музика нямаше абсолютно никакъв смисъл да мисля за продажби. Занимавам се от много много години с тази работа, от тогава, когато този вид музика беше напълно непозната. Поне тук в Гърция. Започнах да записвам музика през 1993-1994 година с много проблеми и трудности. По онова време в нашата страна на такъв тип музикално звучене се гледаше като на нещо много странно и прекалено оригинално. Т.е. тогава въпросът за продажбите и за печалбите не ме занимаваше. Занимаваше ме въпросът какво искам аз като музикант и как най-добре мога да го изразя. Като свържем заедно неща, които имат връзка с музиката, която обичах да слушам, с начина, по който израстнах и квартала, в който израстнах този вид музика беше съвсем естественият ми избор.

-   Рапърите навсякъде по света са известни освен с музиката си и с татуировките си. Ти ме изненадваш (втора изненада!) с тези дълги ръкави. Имаш ли татуировки?

-   Виждаш ме с дълъг ръкав, защото се ударих по време на снимките на един видеоклип, който правихме преди няколко дни. Иначе имам татуировки. Но не мисля, че татуировките са нещо, което е характерно само и изключително за рапърите. На днешно време татуировките са част от стила на живот, без значение каква е професията ти - дали си артист, адвокат или лекар.

-   Хм, в квартала, в който аз израстнах и когато бях на възраст да си слагам татуировки тогава само затвотниците в затворите носеха татуировки... (екипът му, който се е събрал около нас и слуша разговора избухва в смях)

-   Напълно си права. Преди години татуирането беше абсолютно табу, а този, който имаше татуировка върху кожата си не се хвалеше с нея. Това бяха предимно хора, които бяха свързани със затворите и с морето - моряци, работници по корабите. Това са все хора изолирани и самотни, които по този начин записват собствената си история върху кожата си. Водят си дневник по кожата, пишат собствената си книга там, само че с образи.

-   Като музикант кога се чувстваш доволен от работата си?

-   По начало рядко се чувствам доволен от работата ми (трета изненада!). В мозъка ми съществува нещо, което непрекъснато ме затруднява да реша какво е това нещо, което наистина ми харесва.  Когато се занимаваш със звукозапис трябва да мислиш за продажби, за маркетинг, за реклама, за мениджмънт и за много още неща, тогава става трудно. Душата ти става мътно място. Аз съм човек, който не търси кой знае колко много от звукозаписната индустрия, но търся много от почитателите ми, които слушат моята музика. Търся, искам, преследвам, амбициран съм те да могат да разберат това, което им казвам, да го преживеят заедно с мене, да пътешестват заедно с мене. Да се зарадват, да се замислят, да почувстват това, което правя. Това е изцяло въпрос на емоции, на чувства, на усещане. Това е моята цел като музикант. Мисля, че това не се отнася само за рап музиката и дори въобще не само за музиката. Целта на всеки артист е да създава и пробужда чувства.

-   Как се роди идеята за тази съвместна песен с Невена и с Мариус Мога? Лично ти какви очаквания имаш от това сътрудничество?

-   Идеята не е моя, а на звукозаписната къща на Невена - “Вирджиния Рекърдс”. Идеята беше тяхна. След това те намериха парчето на Мариус Мога от румънската група Моранди. И едва след това се намери място и за NiVo и Goin’ Through (групата, в която участва НиВо). Направиха ми предложение, чух парчето и усетих, че това е нещо много, много интересно, дори предизвикателно за мене. Не бях правил нещо подобно преди, още повече и на английски. За първи път правя рап на английски език.  Разбираш ли, за мене това беше начин да си изпробвам възможностите.

-   Освен музикант и певец ти си и продуцент. Как виждаш бъдещето на звукозаписната индустрия? Продажбите на дискове непрекъснато падат. Вчера отидох в един много голям магазин, за да си купя последния ти диск The Best of Goin’ Through и бяхме само две клиентки вътре, като само аз в крайна сметка купих нещо. Не си спомням кога за последен път бях влизала в такъв магазин.

-   Има много признаци, които ни подсказват, че пейзажът в нашето общество се променя, в това число и звукозаписният бизнес. От винил се пренесохме на дискове, а след това и на МР3, а магазините за дискове вече са в интернет. Там слушателят купува или краде по един или друг начин музиката ти. Сигурното е, че интернетът опрости по някакъв начин живота ни. Всеки днес влиза в интернет, слуша музика, “сваля” музика, придобива музика, независимо дали си плаща или не. Това е много нов феномен, не само в Гърция, а по цял свят. В днешно време всичко се променя. Трудно някой си прави труда да отиде в магазина, за да си купи някой диск. Вече не говорим даже за установените, традиционните магазини за дискове, каквито си ги спомням аз, например. Днес говорим за търговски центрове, за развлекателни центрове, където можеш да намериш от ютии и телевизори до книги, компютърни игри и какво ли не още. Дисковете имат едно много малко кътче в тези центрове. Днес дисковете имат и едно друго предназначение. Те служат и да си сложиш върху тях чашата, с която пиеш вода. Защото дисковете вече се разпространяват навсякъде - с вестници, списания... Има една свръх консумация на дискове, която в много случаи ги прави ненужни. Освен това има и много големи музиканти, които вече разпространяват дисковете си чрез списания. Принс, например. Той дълго време не беше издавал нищо и когато издаде нов албум, реши да го разпространява чрез един вестник. Музикантите вече не разчитат на приходи от продажбите на албумите им, а най-вече от изпълненията им на живо, от дейности около музиката, свързани с реклама и с хиляда още други неща.

-   Това ли е причината, поради която и ти се занимаваш с толкова много неща? Ти си певец, музикант, продуцент, но също и актьор, бизнесмен, телевизионен водещ.

-   Най-напред искам да уточня, че не съм актьор. Участвах в един филм, за който написах и саундтрака, но това в никакъв случай не ме прави автоматично актьор. Виж, в рапа се случват тези неща, тази многопосочна дейност. Музикантът играе много роли вътре в песните си, представя различни характери. Абсолютно същото се случва и на малкия, и на големия екран или в едно телевизионно предаване, където по един по-описателен начин казваш същото, което казваш и с песните си.

-   Мисля, че изпращането на послания по различни канали е много положително и затова винаги те определям като един представител на съвременния Ренесанс.

-   Голяма дума е това! Ренесансът е толкова свещено нещо в развитието на човечеството, че някак си името ми не се побира вътре (отново смях сред екипа).

-   Казах на съвременния Ренесанс, което е малко по-различно. Наближава лятото, а то дава възможност на музикантите да изнасят концерти, да правят турнета. Кои са най-интересните моменти от твоята програма това лято?

-   Честно да си кажа, не си знам програмата за лятото, с нея се занимава моят мениджър. Аз я научавам в началото на всяка седмица. Със сигурност има много концерти, наистина много концерти, както в Гърция, така и в чужбина. Имам и  много звукозаписна работа това лято. Предстои ми едно много, много интересно сътрудничество с големия гръцки композитор Микис Теодоракис (Уау! четвърта изненада), в което заедно ще осъвременим, ще пресъздадем някои от по-старите му песни в една по-съвременна форма и с по-съвременни текстове.

-   Започнал си кариерата си като художник на политически карикатури, а в момента освен всичко друго си и водещ на актуално толк шоу по една от големите гръцки телевизии. Какво би казал на хората, които смятат, че артистите трябва строго да се придържат към развлекателния бизнес?

-   Имам различно мнение. В началото на нашия разговор казах, че артистът трябва да поражда чувства, да създава чувства. Много е интересна развлекателната част от нашата работа, защото хората имат огромна нужда да се веселят, да се забавляват. Но също толкова важно е обсъждаме нещата около нас, да създадем условия за диалог, да накараш другия да се замисли, да има общуване между хората извън музиката. Да използваш силата, която ти дава популярността, която ти дават медиите, когато имаш микрофон пред себе си и можеш нещо да кажеш. Трябва да се използват тези моменти по много положителен начин и с позитивно настроение и аз това се опитвам да направя. Няма значение дали ще успея или не, но започвам с една такава положителна нагласа. Отраснах в такава семейна среда, където политическите спорове бяха част от всекидневието ни. Спомням си баща ми и дядо ми да спорят непрекъснато по политически теми, а аз между тях да ги слушам и да се опитвам да разбера защо тези двама души, които имат толкова общи неща, които живеят в една и съща къща и всекидневието им толкова много си прилича, имат едни и същи привички и толкова сходен живот, да се различават толкова колосално в начина, по който разбират политиката. Това ме накара да седна и да се замисля и да търся отговор в себе си. По-късно този отговор естествено стана част от музиката ми и от всичко, което правя.

-   Твоите почитатели са много млади хора. Кое е най-важното послание, което искаш да им изпратиш?

-    Истината е, че толкова много неща се въртят в главата ми, че дори и аз самият се затруднявам да ги подредя по важност и приоритет. Смятам, че най-важното нещо в живота, което много често липсва в обществото ни е истината. Много често самите ние си създаваме илюзии и живеем в една наша си истина, която изопачава, преиначава, променя реалността. Трябва да спрем илюзиите, да им кажем не. Това е най-голямата необходимост в днешно време според мене. Да живеем в истината, да говорим истината и да търсим истината.