Мария Спасова

            Видяхме го за първи път в култовата войнишка комедия “Скатаване и оттърваване”. Запомнихме го с хита “Нямам почивка”, който седмици наред се задържа в музикалните класации, включително и в България. Никос Вурлиотис, или както е по-известен с артистичното си име NiVo окончателно спечели сърцата ни с парчето Zoom, което наскоро записа с Невена и Мариус Мога от румънската банда Morandi.

            По това време на годината Никос е зает с подготовката на лятното си турне, с нови записи, съвместна работа с Микис Теодоракис, а отгоре на всичко и току що тръгна толк шоуто му “Лека нощ, Гърция!”. Всъщност, срещаме се в студиото, където снима предаването. Докато чакам да направим интервюто, гледам снимките на поредното издание, темата е “Телевизионната журналистика”, а гост в студиото е журналистката Мара Захареа. Никос е много спокоен и уверен като телевизионен водещ, но е изненадващо сериозен и рядко се усмихва.

-   В България говорим за тебе като за гръцката рап и хип-хоп звезда НиВо. Защо избра този вид музика? Защото се продава по-добре или защото те изразява по-добре като музикант?

-   Когато започнах да се занимавам с този вид музика нямаше абсолютно никакъв смисъл да мисля за продажби. Занимавам се от много много години с тази работа, от тогава, когато този вид музика беше напълно непозната. Поне тук в Гърция. Започнах да записвам музика през 1993-1994 година с много проблеми и трудности. По онова време в нашата страна на такъв тип музикално звучене се гледаше като на нещо много странно и прекалено оригинално. Т.е. тогава въпросът за продажбите и за печалбите не ме занимаваше. Занимаваше ме въпросът какво искам аз като музикант и как най-добре мога да го изразя. Като свържем заедно неща, които имат връзка с музиката, която обичах да слушам, с начина, по който израстнах и квартала, в който израстнах този вид музика беше съвсем естественият ми избор.

-   Рапърите навсякъде по света са известни освен с музиката си и с татуировките си. Ти ме изненадваш (втора изненада!) с тези дълги ръкави. Имаш ли татуировки?

-   Виждаш ме с дълъг ръкав, защото се ударих по време на снимките на един видеоклип, който правихме преди няколко дни. Иначе имам татуировки. Но не мисля, че татуировките са нещо, което е характерно само и изключително за рапърите. На днешно време татуировките са част от стила на живот, без значение каква е професията ти - дали си артист, адвокат или лекар.

-   Хм, в квартала, в който аз израстнах и когато бях на възраст да си слагам татуировки тогава само затвотниците в затворите носеха татуировки... (екипът му, който се е събрал около нас и слуша разговора избухва в смях)

-   Напълно си права. Преди години татуирането беше абсолютно табу, а този, който имаше татуировка върху кожата си не се хвалеше с нея. Това бяха предимно хора, които бяха свързани със затворите и с морето - моряци, работници по корабите. Това са все хора изолирани и самотни, които по този начин записват собствената си история върху кожата си. Водят си дневник по кожата, пишат собствената си книга там, само че с образи.

-   Като музикант кога се чувстваш доволен от работата си?

-   По начало рядко се чувствам доволен от работата ми (трета изненада!). В мозъка ми съществува нещо, което непрекъснато ме затруднява да реша какво е това нещо, което наистина ми харесва.  Когато се занимаваш със звукозапис трябва да мислиш за продажби, за маркетинг, за реклама, за мениджмънт и за много още неща, тогава става трудно. Душата ти става мътно място. Аз съм човек, който не търси кой знае колко много от звукозаписната индустрия, но търся много от почитателите ми, които слушат моята музика. Търся, искам, преследвам, амбициран съм те да могат да разберат това, което им казвам, да го преживеят заедно с мене, да пътешестват заедно с мене. Да се зарадват, да се замислят, да почувстват това, което правя. Това е изцяло въпрос на емоции, на чувства, на усещане. Това е моята цел като музикант. Мисля, че това не се отнася само за рап музиката и дори въобще не само за музиката. Целта на всеки артист е да създава и пробужда чувства.

-   Как се роди идеята за тази съвместна песен с Невена и с Мариус Мога? Лично ти какви очаквания имаш от това сътрудничество?

-   Идеята не е моя, а на звукозаписната къща на Невена - “Вирджиния Рекърдс”. Идеята беше тяхна. След това те намериха парчето на Мариус Мога от румънската група Моранди. И едва след това се намери място и за NiVo и Goin’ Through (групата, в която участва НиВо). Направиха ми предложение, чух парчето и усетих, че това е нещо много, много интересно, дори предизвикателно за мене. Не бях правил нещо подобно преди, още повече и на английски. За първи път правя рап на английски език.  Разбираш ли, за мене това беше начин да си изпробвам възможностите.