Аркадия е известна още от древността заради заплитането на историите за магическата свирка на бог Пан, който забавлявал нимфите и бил най-добрият танцьор сред боговете. Стоян и Христина Доневи, които са завършили Художествената Академия в София, и от двадесет години живеят в Гърция, са избрали да станат аркадци – да обвържат живота си с областта и да разположат своята къща и ателие сред опияняващата природа на планината Витина. За предстоящата изложба на Стоян в Александрийската библиотека и за затворените форми в скулпторите на Христина, с тях разговаря Марина Николова.

Нека да започнем с един въпрос за това какво ви доведе в Гърция?

Стоян: Може би е най-добре всеки да разкаже от своята гледна точка. Аз преди да взема решение за цялото си семейство, бях идвал два пъти в Гърция и ми хареса страшно много – има море, има риби, хубаво време, и не беше толкова трудно да реша. Освен това жена ми има гръцко потекло, така че нямаше никакъв проблем да се завърне в страната си.

Христина: Когато си израснал с едно чуждо име и с една идея, че има една втора родина, която те очаква – възпитан си в тоя дух, че не си само българин... Аз ги обичам и двете държави. В началото ми беше малко трудно. Заминахме в един момент, когато кариерата ми се развиваше много добре в София. Бях редактор по модата в списание „Лада”, преди това работех като дизайнер в модна къща „Рила”. Трябваше да взема това решение, защото идвайки в една нова държава – в Гърция, всичко трябваше да се започне отначало. Но Стоян много искаше..., въпреки че аз съм гъркинята, аз се страхувах повече, но винаги съм знаела, че ако има някаква трудност, ще се върна в България (смее се).

Къде може да видим ваши неща?

Х: В момента имаме изложба в Музея за изкуство и история в Аркадия, която ще бъде до края на май. Тя започна от декември месец и ще приключи сега. Преди няколко дни приключи изложбата на остров Хидра – от 5 април до 6 май. Сега се подготвяме да направим пак една обща изложба в галерия „Скуфа” в Колонаки.

А вие как измисляте своите скулптори? Харесва ви някое място и решавате, че е подходящо, защото ви вдъхновява, например...?

Х: Моите неща са като проект за големи работи.

С: Тя просто си ги реализира скулпторите, прави си ги и големи, ако иска. При положение, че има един купувач, който иска и предоставя мястото, вече на място се преценява... Обикновено трябва да бъде нещо свързано с неговия бизнес. В много случаи се налага да се правят уговорки по две–три години, преди да види макети и т.н.

Вие имате ли скулптори, които са поставени на обществени места?

С: Имаме в много колекции.

Х: Във Витина имаме къща с ателие, с градина, където сме направили постоянна изложба на скулптори, метална пластика, картини, които нагледно са внедрени в интериора.

С: Преди няколко години къщата ни излезе в едно списание Къщи в планината и от Гърция са представени само две. Всички останали зимни къщи са от Европа – от Австрия, от Швейцария и т.н. и понеже Витина се числи планина, избраха нашата къща...

Х: Тя е направена като изложба с големи скулптори. Там не е само къща, а имаме и галерия, където показваме и по-малки неща. По-скоро това е едно място да си представим работите. В същото време е и ателие. Там ми е студиото да си правя скулпторите, защото тук няма много място за това.

Коя е първата изложба, която си спомняте и ви е спряла дъха... Първият контакт с изкуството, който ви е омагьосал?

Х: За мен това е моментът, когато преди да завърша средно образование влезнах в Академията и видях входа - коридора с копията от древна Гърция, светлината, която пада, мириса на боите, това е едно влюбване... такова силно изживяване не съм имала. Както се влюбваш от пръв поглед, но много по-силно от любов.

С: Аз съм сигурен, че всеки един, който влезе в Академията, понеже го желае, виждайки атмосферата...

Х: Това е като църквата...храм на изкуството.

С: Абсолютно съм сигурен, че всеки един го е изживявал. И аз съм го изживявал. Но не мога да кажа, че това ме е запалило. Защото аз рисувам от детенце, и фактът, че си влязъл няма никакво значение. Успях да осъществя една мечта. За мен винаги рисуването е било работа. Като бях млад ми харесваше страшно много Пикасо. Макар че тогава нямахме толкова много информация за това какво става и е ставало в сферата на изкуството, защото по история на изкуството свършвахме до Брак. А би трябвало да започнем от Брак, живеейки в 20 век. В този смисъл Музеят на Пикасо в Париж бих могъл да кажа, че е едно такова място. Второ, в Мадрид – Рейна София, един музей за съвременно изкуство, където влизаш и виждаш хора, които живеят и творят днес, и са съвременни и са световно известни.

Х: Тапиас много ни харесваше и там го видяхме наживо.

С: Не само той, но и Саура..., те са цяла зала.

Х: И след това отпадат и те интересува нещо друго. Няма едно име. Няма един творец, който за мен е върховен. В процеса на израстването ти се сменят...

С: Казах Пикасо, но той отдавна е започнал да остарява. Много силен художник, винаги ще остане за историята на изкуството, обаче започва да остарява. Някак си картините му не са предназначени за днешно време.

Кой според вас е съвременен?

Х: Който усеща духа на времето си.

С: Пикасо затова е силен, защото е хванал духа на времето си.

Х: Има хора, които наподобяват, има хора, които са водачи – те са много силни.

С: Един пример за това, което говоря е нашия Кристо, който е в Америка.

Мислено ви съпоставих с него като разбрах, че работите заедно...

Х: Ние не подписваме заедно, само си помагаме. Всеки си подписва поотделно.

С: Като видиш неговата инсталация, разбираш, че този човек твори и живее сега.

Понеже вие сте правили изложби в Гърция и в България, но и в други европейски страни, какви са разликите в това, което търсят и харесват хората у вашите картини?

Х: Има разлика наистина. Естетиката е различна. Всеки народ има някакви предпочитания. Примерно, в Швейцария им харесваха заради цвета. Без това да е елементарно. Тук в Гърция всичко е бяло, мраморно, цветът започва да бъде по-сложен. Това, което ще се хареса на един бразилец, на един швейцарец – много цвят, няма да се хареса на Балканите. За България не мога да кажа, да каже Стоян. Той напоследък не е правил изложба там, изложбите са му отпреди 20 години. Променили са се нещата. Ние от ’90 година сме в Гърция.

С: Нещо, което тя каза и е напълно вярно, че различните народи имат различен критерий за това кое е добро. В България преди 20 години всички мои колеги работеха с много обработен цвят. Докато тук в Гърция няма такова нещо и затова наистина е виновен и вятърът, и слънцето, и морето, и самото географско място... тук цветът не е толкова наситен, тук е лек като ветрец, като лек повей. Докато в България е студено, там ти трябва ракия и много цвят, или едно родопско одеало. Ние сме по-други.

В Швейцария е съвсем друго нещо – там виждаш, че нивото на един обикновен учител е друго. Той е израснал с изкуство. Защото като започнеш да пътуваш виждаш, че по музеите малките деца имат мнение за дадена картина. Имат мнение от толкова малки и това не става така случайно. Значи че има база и в семейството, и в училище, за да има позиция.

Вас какво ви вълнува като художници в момента? Имам предвид всекидневни събития, обикновени случки, текстове, от които взимате материал за вашите творби...

Х: Всичко, което минава през теб се филтрира и излиза в работата. Аз ги правя интуитивно тези неща и трябва да мине период от време, да го обсъждаме или аз да мисля, да усетя това, което правя. Това, което съм изживяла като човек – да сменя държавата, да започна отначало, всички трудности, и в психологически аспект – едно такова изолиране, е един опит да разбера какво става около мен, да опозная всичко това. По някакъв начин това търсене излиза в моите скулптори.

Ето в тази композиция има нещо женско, като една дантела е. Това е кръг, вътре пак има кръг, а едно до друго изграждат един свят. Става една звезда, става една галактика от звезди, има едно мълчание и някаква хармония. Всичко това мен като човек ме изразява. Това, че си затворен..., но и в това има нещо красиво. Не е някаква потиснатост. По-скоро е стремежът на човек да намери нещо друго в живота, не само обикновените неща, да осъзнае себе си... Трябва и ти да искаш да мислиш с мен. Трябва да търси този, който го гледа.

С: Аз през последните седем-осем години работя върху поезията на Кавафис, който е световно известен поет. Нещата се променят, разбира се, от рисуване станаха други. Имам и една друга серия, които са картини като старите свитъци. Те са предварително нарисувани и след това са навити на руло, така че да не се виждат целите. Те имат връзка с пергамента и ако се върнем назад в историята имат връзка по принцип с идеята за послание, и аз го използвам това - и като цвят, и като линия.

Х: Стоян евентуално ще направи изложба в библиотеката в Александрия през октомври месец с тази тема.

С: За там са предназначени.

Х: Тези свитъци са безкрайни и са поставени като сърдечна кардиограма.

С: Тъй като художникът, а по принцип и всеки един, който е автор, е много чувствителен към всичко, което става около него. Затова ги правя толкова много, за да стане страшно голямо. Да бъда много орбитален и човек да се чувства много малък. Никой от нас не е влизал в изгорялата Александрийска библиотека, но всеки може да пътува със съзнанието си и може да си представи тогава какво е било.

Не трябва ли творците да се погрижат изкуството да е навсякъде?

С: Разбира се, има програми в Гърция. Осъществи се преди три-четири години един проект, който е започнал от Швейцария, с кравите по улиците и така градът, или дадената улица, или парк, става галерия. И изкуството отива при хората. В Швейцария сме виждали големи търговски улици, които са със скамейки - даден автор е направил една скамейка, можеш да седнеш да изпушиш една цигара, да си побеседваш с този, с който си... Така че не може да кажем, че изкуството не прави опити да излезе при хората.

Вие казвали ли сте си някога, че край дотук, преставам и сменям професията...

Х: Не, никога, но има моменти, когато се изморяваш. И се самоанализираш.

С: Аз обаче мога да го кажа. За теб не знам, но аз всяка вечер се отказвам. Всяка вечер и сутринта в четири часа пак съм долу в ателието. (смях)

Х: Почиваш си и пак наново. Изморяваш се, но не дотам да се откажеш.

Най-екстремната ви постъпка като художници?

Х: Сега като подготвяхме изложбата за Хидра, която трябваше много бързо да организираме, имах идеята да направя по-големи неща. Трябваше бързо да направим една скулптора и я направихме в хола, развалихме масата, всичко стана – не мога да ти опиша, със заварки по балкона, с железа вътре в хола. Това не е ли... да унищожиш къщата си, за да направиш една работа, която е толкова тежка, че не се вдига!?

С: Сега трябва да си направим хола, защото нямаме хол.

Х: Масата е продупчена навсякъде...

Как мина последната ви изложба?

Х: Никос Григоракис – директор на Музея в Аркадия, сподели, че е страхотен успехът й. И каза, че мисли, че много рядко чужд художник може да има такъв успех. Изложбата бе посетена от много хора и се хареса, имаше и министри.

Вие възприемате ли се още като чужди художници?

С: Да, разбира се. Ние ще сме си чужди цял живот.

Х: Не се замислям за това. Освен това, когато имаш едно чуждо име, винаги въпросът е откъде идваш, как реши да останеш тук, защото центърът на изкуството е някъде другаде. Всеки си го прави, където му е писано.

Защо избрахте Аркадия?

Х: Случайно се случи, че ни хареса и купихме къщата. Обаче ние сме аркадци. Сега сме поканени на среща на аркадците. Те ни имат като свои хора. Ние не сме родени там, но сме избрали да живеем и да творим там. Стоян направи една тема, която е свързана с тяхната богата митология и прекрасна природа. Това е родината на бог Пан.

С: Аркадия е много известна и в западноевропейското изкуство. Има един друг смисъл като кажеш Аркадия – има го в картини на Пусен.

Х: Идиличен...

С: В съвременния смисъл не означава човек, който е роден там, а човек, който е допринесъл с една крачка напред в дадената си област.

Х: И човек, който живее заедно с природата. Едно бягство от съвременния живот, в положителния смисъл.

С: Нашето място е там. И когато построиха този музей, решиха да започнат една програма с пет-шест месечни изложби. И тъй като ние двамата сме семейство, сега го преобърнаха да правят изложби на семейства, което започва да става мода. След нас ще бъде друго гръцко семейство и т.н. Което не се практикува само там, но и по света правят такива изложби на двойки и в живота, и в изкуството.

Х: Намираш едно място, което те изразява и те изпълва със сили и ти дава вдъхновение да работиш.