Аркадия е известна още от древността заради заплитането на историите за магическата свирка на бог Пан, който забавлявал нимфите и бил най-добрият танцьор сред боговете. Стоян и Христина Доневи, които са завършили Художествената Академия в София, и от двадесет години живеят в Гърция, са избрали да станат аркадци – да обвържат живота си с областта и да разположат своята къща и ателие сред опияняващата природа на планината Витина. За предстоящата изложба на Стоян в Александрийската библиотека и за затворените форми в скулпторите на Христина, с тях разговаря Марина Николова.

Нека да започнем с един въпрос за това какво ви доведе в Гърция?

Стоян: Може би е най-добре всеки да разкаже от своята гледна точка. Аз преди да взема решение за цялото си семейство, бях идвал два пъти в Гърция и ми хареса страшно много – има море, има риби, хубаво време, и не беше толкова трудно да реша. Освен това жена ми има гръцко потекло, така че нямаше никакъв проблем да се завърне в страната си.

Христина: Когато си израснал с едно чуждо име и с една идея, че има една втора родина, която те очаква – възпитан си в тоя дух, че не си само българин... Аз ги обичам и двете държави. В началото ми беше малко трудно. Заминахме в един момент, когато кариерата ми се развиваше много добре в София. Бях редактор по модата в списание „Лада”, преди това работех като дизайнер в модна къща „Рила”. Трябваше да взема това решение, защото идвайки в една нова държава – в Гърция, всичко трябваше да се започне отначало. Но Стоян много искаше..., въпреки че аз съм гъркинята, аз се страхувах повече, но винаги съм знаела, че ако има някаква трудност, ще се върна в България (смее се).

Къде може да видим ваши неща?

Х: В момента имаме изложба в Музея за изкуство и история в Аркадия, която ще бъде до края на май. Тя започна от декември месец и ще приключи сега. Преди няколко дни приключи изложбата на остров Хидра – от 5 април до 6 май. Сега се подготвяме да направим пак една обща изложба в галерия „Скуфа” в Колонаки.

А вие как измисляте своите скулптори? Харесва ви някое място и решавате, че е подходящо, защото ви вдъхновява, например...?

Х: Моите неща са като проект за големи работи.

С: Тя просто си ги реализира скулпторите, прави си ги и големи, ако иска. При положение, че има един купувач, който иска и предоставя мястото, вече на място се преценява... Обикновено трябва да бъде нещо свързано с неговия бизнес. В много случаи се налага да се правят уговорки по две–три години, преди да види макети и т.н.

Вие имате ли скулптори, които са поставени на обществени места?

С: Имаме в много колекции.

Х: Във Витина имаме къща с ателие, с градина, където сме направили постоянна изложба на скулптори, метална пластика, картини, които нагледно са внедрени в интериора.

С: Преди няколко години къщата ни излезе в едно списание Къщи в планината и от Гърция са представени само две. Всички останали зимни къщи са от Европа – от Австрия, от Швейцария и т.н. и понеже Витина се числи планина, избраха нашата къща...

Х: Тя е направена като изложба с големи скулптори. Там не е само къща, а имаме и галерия, където показваме и по-малки неща. По-скоро това е едно място да си представим работите. В същото време е и ателие. Там ми е студиото да си правя скулпторите, защото тук няма много място за това.

Коя е първата изложба, която си спомняте и ви е спряла дъха... Първият контакт с изкуството, който ви е омагьосал?

Х: За мен това е моментът, когато преди да завърша средно образование влезнах в Академията и видях входа - коридора с копията от древна Гърция, светлината, която пада, мириса на боите, това е едно влюбване... такова силно изживяване не съм имала. Както се влюбваш от пръв поглед, но много по-силно от любов.

С: Аз съм сигурен, че всеки един, който влезе в Академията, понеже го желае, виждайки атмосферата...

Х: Това е като църквата...храм на изкуството.

С: Абсолютно съм сигурен, че всеки един го е изживявал. И аз съм го изживявал. Но не мога да кажа, че това ме е запалило. Защото аз рисувам от детенце, и фактът, че си влязъл няма никакво значение. Успях да осъществя една мечта. За мен винаги рисуването е било работа. Като бях млад ми харесваше страшно много Пикасо. Макар че тогава нямахме толкова много информация за това какво става и е ставало в сферата на изкуството, защото по история на изкуството свършвахме до Брак. А би трябвало да започнем от Брак, живеейки в 20 век. В този смисъл Музеят на Пикасо в Париж бих могъл да кажа, че е едно такова място. Второ, в Мадрид – Рейна София, един музей за съвременно изкуство, където влизаш и виждаш хора, които живеят и творят днес, и са съвременни и са световно известни.

Х: Тапиас много ни харесваше и там го видяхме наживо.