Срещнах Андон Донев на най-известния пазар на изкуството, който се организира в Гърция и участват всички престижни галерии – не само от страната. Изложбата се провежда в зала по тае квон до с олимпийски размер, която сама по себе си е превърната на огромна инсталация, свръх-оживена от посетителите и срещите. Андон Донев е съвсем млад – малко над 30-те, но картините му вече се намират в големи колекции, а той е с потенциал да превземе света. Андон говори перфектен български, въпреки че е прекарал целия си живот в Гърция...  

Как ще опишеш себе си като визуален артист?

Не мога да направя конкретно описание, тъй като съм се занимавал и сдруги форми на изкуството като например пърформанси, видео арт, и музика – свиря на барабани, които много често свързвам и с рисуването. Това, което ме интересува най-много е чувството, а не визуалния резултат.

Как ще дефинираш стила си?

Ще го определя съвсем просто като съвременно изкуство.

Как индустриалното се преплита с емоционалното в твоите скици?

Детайли от механиката взимам готови от стари енциклопедии и те сами по себе си предизвикват емоции. Но аз отстранявам съответната му цел и деформирането му се получава чрез рисунката, така че тези детайли раждат множество емоции.

Има ли съвременно течение в изкуството, към което считаш, че принадлежиш?

Не мисля, че съществува определено течение.

Какво ти е повлияло за последната ти работа?

Повлияха ми детските ми рисунки.

Разкажи ми нещо повече за нея?

Това е една работа, за която мислех от много години и сега дойде момента да се появи. Рисувам с писец и мастило от пет годишен и винаги графиката е била водеща в моите неща.

Имаш ли натрапчиви идеи във връзка с работата си?

Моите натрапчиви идеи са свързани с риболова, войната и секса.

Кои са асоциациите, с които свързваш последните си творби?

Емоциите, които ми предизвикват натрапчивите ми идеи.

Кой е твоят любим художник?

Възхищавам се на Йеронимус Бош и на Матю Бърни.

Имаш ли намерение да направиш изложба в България?

Бих искал да направя изложба в България в бъдеще време и мисля върху някои сериозни предложения.

В Гърция си участвал в много изложби с доста нашумели визуални артисти. Чувстваш ли, че тук си пробил в своята си сфера?

Разбира се, че се чувствам по този начин, тъй като в момента ме представя една от най-големите галерии тук - Kalfayan Galleries, и моите творби влезнаха в много големи колекции. Но моята цел никога не е била да успея в Гърция, мен ме интересува съвременната световна реалия на изкуството.

Към какво е насочена тенденцията, която следват или към която се стремят визуалните артисти в Гърция?

В Гърция няма някое определено течение в изкуството в момента.

Пазарът влияе ли на артистите?

На истинските артисти – не.

Икономическата криза повлия ли на пазара на изкуството?

Разбира се, че повлия на пазара, но това е нещо, което е отмине, докато изкуството остава завинаги.

Имаш ли нужда от утопии? Ако да, коя е твоята утопия?

Нямам нужда от утопии, харесва ми истината, реалността и рутината.

На кое конкретно място/галерия искаш да направиш изложба?

Вече се намирам там, където бих искал да бъда, за месец октомври подготвям втората си самостоятелна изложба в галерия Kalfayan в Атина.

Как виждаш себе си след две години?

Виждам, че ще работя усилено, тъй като вече имам в програмата си две самостоятелни изложби през 2010 г. в Рим и в Лондон.

Марина Николова