Гражданите на Гърция са известни с политическата си активност и ангажираност. Разговорите по политически теми могат да се чуят навсякъде – в метрото, в кафенето, на работното място, вкъщи. Избирателната активност обикновено се движи над нивото от 70 на сто, поради простата причина, че до много скоро гърците бяха задължени със закон да гласуват. Самият избирателен ден за повечето от тях е един празник – в Гърция гласуването става по местораждане. Всеки се връща по родните си места, вижда се с роднини и съученици и покрай гласуването си прекарва много добре.

Изборите за Европейски парламент на 07.06.2009 година показаха, че нещо в този идиличен модел гражданин-политика-избори се е променило. Избирателната активност в страната отбеляза най-ноското за Европейския съюз ниво – около 52 на сто. Представително телефонно проучване на агенция Kapa Research, проведено два дни след европейския вот дава отговор на въпросите защо не гласуваха гърците, в какъв период от време се оформя решението им да не се явят пред избирателните урни, доколко са склонни да не гласуват и на изборите за национален парламент, като се анализират поотделно тенденциите сред избирателите на двете най-големи партии – ПАСОК и Нова Демокрация.

Първият факт, който проучването показва е, че решението да не гласуват не е взето случайно. 58,8 на сто отговарят, че са решили да не гласуват или много седмици или дори много месеци преди изборите за Европейски парламент. Сред избирателите, които клонят към ПАСОК този процент е 68, а сред тези, които обикновено гласуват за Нова демокрация – 56. Нежеланието за гласуване се е увеличило през седмицата преди изборите поради неспособността на партиите да предложат решения за проблемите на страната – 74,4 на сто от анкетираните казват, че събитията от последната седмица преди изборите са затвърдили решението им да не гласуват.

Вторият недвусмислен факт, който излиза наяве от проучването на Kapa Research е, че основната причина за нежеланието да се гласува е разочарованието от политическите личности в страната – 65,2 на сто. За симпатизантите на Нова Демокрация втората причина да не гласуват е тридневният уикенд, поради празника на Светия дух в понеделник, 08.06. – 30,5 на сто от анкетираните, а за симпатизантите на ПАСОК е дистанцията до родното място – 23,4 на сто. Симпатизантите на социалистите дават и политическо измерение на нежеланието си да гласуват, като 17 на сто от тях казват, че не са съгласни с начина, по който Европа се отнася с гражданите си.

Лъч надежда идва от решението на една значителна част от анкетираните да се завърнат пред избирателните урни при следващите избори за национален парламент. Все пак 10,6 на сто от гласоподавателите вляво отговарят, че и на следващите избори няма да гласуват, а процентът за тези вдясно е 5,1.