“На кого принадлежат мраморите от Партенона” – под това заглавие авторитетното британско списание “Нюзуик” публикува обширен коментар на Катлийн Макгилън за спора между Гърция и Великобритания за съдбата на отнесените от лорд Елджин барелефи. “Вече е нетактично да наричаме мраморите на лорд Елджин с това име. Дори в далечния 19 век отнасянето им от Атина се е окачествявало от много британци като културен вандализъм и е било заклеймено дори от лорд Байрън”, припомня авторката.

          Гърция се опитва да си върне отнесените барелефи още от освобождението си от Османско робство през 1829 година, но шансовете й никога не са били по-големи от днес, когато в края на юни в Атина тържествено ще бъде открит Новия музей на Акропола. Списанието подчертава новаторската архитектура на Бернар Шуми, визуалния контакт с Партенона и стъкления под, през който посетителят наблюдава разкопките под основите на музея. Много от оригиналните скулптури от Партенона са изчезнали през годините – някои са унищожени, други са отнесени. Тези, които са останали, бяха пренесени в Новия музей преди около година, за да се спасят от унищожителното влияние на атмосферата.

          Катлийн Макгилън припомня как точно лорд Елджин отнася част от мраморите от Партенона и заключава, че “историята е твърде мътна, за да даде категоричен аргумен в полза на едната или другата страна”. През 1816 година британската държава изплаща 35 000 лири стерлинги на лорд Елджин и оттогава до днес се смята, че юридически мраморите принадлежат на Британския музей.  Учени твърдят, че мраморите се съхраняват по-добре в Лондон, отколкото сред замърсения атински въздух. Но сега Атина вече има възможно най-добрия музей.

“Как може някой да се осмели да твърди, че тези скулптури принадлеват на Британския музей? Те са отнесени от Акропола в момент, когато страната ни е била под чужда окупация”, възмущава се пред “Нюзуик” гръцкият министър на културата Андонис Самарас. Авторката на статията цитира директора на Британския музей Нийл Макгрегър, който казва, че бордът на музея е готов да обсъди евентуалното заемане на мраморите под категоричното условие гръцката държава да признае, че те са юридическа собственост на Британския музей и въпреки, че някои от барелефите са толкова крехки и чупливи, че въобще не би трябвало да пътуват.

Поддръжниците на твърдението, че въпросните мрамори са собственост на Британския музей имат три аргументи – лорд Елджин е имал разрешението на султана, който тогава юридически е бил владетелят на Атина, британската държава законно ги е купила от него и най-накрая – има близо 200-годишна давност от извършването на деянието. Катлийн Макгилън се изказва в подкрепа на заемането на мраморите на Атина за известен период от време и връщането им след това в Лондон, където са част от колекцията на най-големите достижения на човешката цивилизация.

“Мраморите на Партенона са продукт на древногръцката цивилизация, която е люлката на западноевропейската цивилизация и не може да се ограничи само в рамките на съвременната гръцка държава. Мраморите от Партенона наистина принадлежат на всички”, заключава списание “Нюзуик”.