Площад “Свети Панталеймон” в центъра на Атина е може би най-космополитното място в града. Тук могат да се видят хора от поне три континенти, няколко раси и всички цветове на кожата. Повечето от тях са нелегални имигранти – от Пакистан, Афганистан, Ирак, Филипините, Шриланка, Мароко, Алжир, Нигерия, Сиера Леоне. Те са оформени в две големи групи – на имигрантите от Северна Африка и на имигрантите от Азия, които воюват помежду си за територия, бият се, раняват се, убиват се, влюбват се... Също като в “Уестсайдска история”, само че в Европа и почти един век по-късно.

На нелегалните имигранти компания правят наркоманите, чийто Център за възстановяване от зависимостта се намира в съседство. Наркоманите нямат нищо против имигрантите, но и те също като тях имат остра нужда от пари и често се получава конфликт на интереси – дребните джебчии си имат зони на действие, а конкуренцията е голяма. Напоследък около “Свети Панталеймон” започнаха да се навъртат и расистите от организацията “Хриси Авги”, но и от други организации. Ако си спомняте, преди две-три седмици те хвърлиха коктейл Молотоф в нелегална джамия около площада... Расисти и имигранти често се изправят лице в лице, обиждат се, псуват се, плюят се, бият се... От скоро към целия този какафоничен оркестър се прибавиха и антирасистите. Те пък се репчат на расистите, упражняват цветистия си речник, показват мускули...

Около площада живеят и местни хора, които се страхуват от всеки и от всичко. Престъпността наоколо е огромна, опасността да станеш жертва на грабеж или побой е неколкократно по-висока от което и да е друго място в гръцката столица. “До преди година казвах, че не ми се е случвало да се прибирам вечер вкъщи и някой да не ми предложи наркотици. Сега вече въобще не излизам вечер”, признава си един от репортерите на GRReporter, който живее в околността. В още по-неприятна позиция са дребните предприемачи на площада. Те са още по-честа жертва на грабежи, обири, намушквания с нож и какво ли не още. Да си собственик на будка за вестници, бакалия или кафене около “Свети Панталеймон” е много по-рисков бизнес, отколкото например да работиш на петролна платформа в Нигерия или да плаваш близо до бреговете на Сомалия... Може би затова бизнесът в тази част на Атина бавно, но сигурно преминава в ръцете на чужденците.

И разбира се, на площада има и полицаи. Те общо взето са в ролята на Брус Уилис, който се разхождаше из Харлем с голям постер с надпис “Аз мразя негрите”. Не че гръцките полицаи мразят някого, точно обратното – тях ги мразят. Имигрантите ги мразят, защото им оскверняват Корана и не им уважават религията. Наркоманите ги мразят, защото по принцип не харесват хора в униформа. Расистите ги мразят, защото са допуснали тези жалки чужденци в страната им. Антирасистите ги мразят, защото са убийци (на 16-годишния Алексис Григоропулос) и престъпници, които тероризират хората с прекомерно силното полицейско присъствие. Само обикновените граждани на квартала не ги мразят, но не ги и обичат. Обвиняват ги, че са безучастни към престъпността в района, че ги няма по улиците, че не осигуряват сигурността, с две думи, че не си вършат работата. Да, не е лесно в днешно време да си полицай в Атина, то е нещо като да си негър в Алабама в епохата на сегрегацията.

Животът на атинския площад “Свети Панталеймон” тече по изключително интересен начин. Напрежението между обитателите му е в най-ярко червения спектър, необходима е само една искра – непредпазлива полицейска проверка, която да оскверни пак Корана или бомба Молотоф в нелегална джамия, която да вземе жертва, за да се възпламени ситуацията и гръцката столица отново да влезе във водещите новини на световните медии. Истината е, че в Атина има много места като “Свети Панталеймон”. Такива има и в Патра, Солун, Йоанина, Еврос.

Имигрантите от Африка и Азия са вече в Гърция и те са факт. Те са нормални хора, които искат да живеят, да работят, да се учат, да се влюбват и женят, да раждат деца, да бъдат щастливи. А това в атинските мазета и подземия е невъзможно да се случи.