Има ли значение, мръсотията става все по-голяма.

Вие смятате ли, че правите труден театър?

Така се говори, но какво значи трудно? Има ли лесно? Нямам отношение към това. Естествено, че това са сложни текстове, трудни не само за разбиране, а въобще – срещите с текстове на Мюлер, Бекет също е тежък, Шекспир не е по-лек. Няма лесно в театъра. Или ако го направиш лесно разбираемо, значи има нещо гнило в тая постановка. (смее се)

Какви теми ви вълнуват?

Темите, които ме вълнуват са постоянни. Всяка среща с нов текст е пак нещо ново. С възрастта и заедно с опита – моя и на актьорите по-бързо стигаме до по-прости решения.

В смисъл?

Концентрираме се само върху същественото. Без излишни театрални и хватки.

Как избирате пиесите, върху които работите?

Това са теми и пиеси, които от десетилетия ги мъкна с мене си. От време на време, когато изскочи някой съвременен текст, който ме интересува се занимавам с него. Например, има един текст на Мюлер, който е преработка на Шекспир – „Тит Андроник, падането на Рим – Шекспир, коментар”. Този текст ме вълнува от тридесет години и едва преди година и половина го поставихме в Берлин. Това не е нещо ново за мен, а е продължение на темите, които ме вълнуват. Явно, че десетилетия наред нямах представа как да поставя този текст, гонеше ме шубето. Изключително сложен текст. Явно съм трупал опит и не е спонтанно решение.

Какво е впечатлението ви от гръцката театрална сцена?

Малко познавам съвременния гръцки театър. Отчасти съм следил някои гастроли в Германия, тук съм гледал някои представения, но съм във възторг от актьорите, с които работя в момента. Няма нищо общо с някаква немска дисциплина, обаче рядко съм срещал такава креативност и отговорност. Приятно е да се работи с тези хора.

Кой е следващия ви проект?

От средата на август започваме гастроли с „Хамлет машина” в Латинска Америка - в Бразилия, Сао Паоло, Рио де Жанейро, Аржентина, Монте Видео, доста ни е натоварена програмата. Ще направим 15-17 представления. Успоредно с представленията ще подготвям същия текст с бразилски актьори. След това започвам „Едип цар” в Хамбург.

Каква е разликата между актьорите в различните страни? Има ли такава?

Няма разлика. Добрите актьори са добри навсякъде.

За да запазиш идентитета си като творец в чужбина, какво е необходимо?

Да останеш такъв какъвто си.

Когато Самюел Финци е дошъл в Германия е носил своята собствена култура и му е трябвало време, за да може да се интегрира, да го приемат...

Това е въпрос и на издръжливост. Да останеш верен на себе си. Това е сложна история. Да не се подаваш на по-лесни срещи. Специално на Финци му трябваше време, за да се интегрира в театралния ландшафт на Германия, но и на немците им трябваше време докато открият богатството му. Това е принцип не само за Финци, а за всеки от нас. 

Какво ви забавлява в Атина, в целия този хаос на града?

Репетициите са не само интензивни, сериозни и задълбочени, ние започваме с хубави вицове. Смехът е нещо съществено в трагедията. Или кикотът, хохотът. Вчера им разказвах за една моя среща с Хайнер Мюлер, който ми каза, че режисьорите са просяци, които живеят от подаянията на актьорите. Аз се съгласих, но допълних, че трябва много добре да се молиш, за да получиш нещо. Аз не се взимам много насеризоно като режисьор. За мен е важна срещата ми с актьорите. Ние взаимно се обогатяваме. Аз виждам по-бързо неща, когато те са на сцената. Те също допълват с работата си мои виждания.