Според проучване древните елини са мразели жени. И да не забравяме, че да си съпруга на гражданин от класическа Атина не било кой знае какво предимство. Съпругите на атинските граждани били доста ограничени, не можели да ги виждат други мъже, освен най-близките им роднини, а участието им в социалните събития се изчерпвало с ходенето на погребения.

Дрехите, в които се обличали съпругите били съвсем семпли, направени от лен или вълна с цел да предпазва жените от погледите на чуждите хора. Поведението на съпругите трябвало да следва строги закони, повечето от които били изковани от Солон, който хомосексуалист.

Сношението три пъти в месеца се считало за достатъчно като проява на съпружеска привързаност към „добрите” съпруги. Ако мъжът не бил на военен  поход или пък в компания на свои приятели, законът му позволявал да ползва услугите на проститутките, а освен това мъжете имали и робини, които били на разположение за задоволяването на сексуалните им нужди.

Така че имаме правото да заключим, че животът на повечето атинянки не бил за завиждане, обобщава писателката Сара Померой. Да не би да са правили нещо друго в ежедневието си? Никой не знае, защото никой не го е занимавала тази тема. Сара Померой е американка и е уважаван автор на множество научни изследвания за жените в древността.

Всъщност, никога не е съществувало матриархално общество, в което жената да е заемала най-високо място в обществото, да е била по-ценена от мъжа или поне да е била равнопоставена. Една жена е можело да управлява, да управлява дори цяла държава, но дори и като царица нямала власт върху жените.

Гърция и Рим били общества на войни, напомня Померой, и това, което имало значение било да се печелят войни и да се укрепва империята. Дори и Платон – най-съпричастния на съдбата на жените древен автор, установява, че единият пол е по-нисш от другия, независимо, че има и изключения. Аристотел от своя страна разяснява кои са слабите места на жената като започва от пасивната й роля да увековечава човешкия вид и достига чак до изводи за ограничените й възможности за развиване на интелектуална дейност. Така още от класическата епоха е узаконено ограничаването на жените в царството на техния дом и е систематизиран начинът на мислене в омраза към жените.

Жените, които са ни известни са онези, които са оказали влияние върху обществото по въпроси интересуващи мъжете – т.е. проститутките и цариците. Освен това са останали в историята и имената на някои поетеси, но данните, с които разполагаме за тях са много недостатъчни. Единствената жена, за която би могла да бъде написана цяла библиографична книга е била Клеопатра. Но дори и тя е била увековечена от извори, по-голямата част от които са вражески настроени. Спасила се е от прахта на времето, понеже е била зла.

Това съвсем не е учудващо, защото в Рим единствената награда, която получавала една „добра” жена било най-вероятно похвала в стереотипни изрази, а пък в Атина дори и тези няколко думи на благодарност не й се полагали и тя умирала в забрава.