Репортаж и снимки: Марина Николова

Паркур е индивидуален спорт, който е известен още като „изкуството да избягаш” от нещо или някого с максимална бързина и резултатност. Най-често паркур се бърка с free-running, но не е същото. Не се практикува без причина – т.е. ако в кооперацията ви има асансьор, ще се качите с него, а не по балконите, защото целта е да се спестите и енергия, освен да сте бързи и резултатни, разказва Стефанос, който е един от най-опитните в този спорт в Солун. 

В Гърция паркур се развива през последните пет години като най-организираните спортисти са една компания момичетата и момчетата, които освен че спортуват паркур имат и сайта http://www.parkour.gr/, където можете да откриете пълна и добре подредена информация по всички въпроси, които ще ви интересуват, ако решите да практикувате. А ако желаете да видите паркур на живо, тази възможност ще ви се отдаде на следващия паркур-фестивал на 22-23 август в корпуса на Атинския университет „Метсовио” – не го пропускайте!

И преди да преминем на разговора със Стефанос и Христос, нека да уточня какво е и не е паркур (пак според правилата изложени на сайта на движението в Гърция.) Важен момент е, че при паркур не съществува надпревара, защото това е опасно за спортистите – ако е необходимо те да бъдат по-бързи, отколкото могат да преценят, че са способни, това може да ги постави в опасност. Което от своя страна ще доведе до поставянето на дюшеци и взимането на предпазни мерки по определените трасета, и така от едно на друго идеята на спорта ще се загуби. Целта е най-бързото и резултатно придвижване от точка А до точка Б, използвайки единствено възможностите на човешкото тяло.

„Паркур” е измислена дума за спорта от французина Дейвид Бел, който определя и правилата – едно от които е и пестенето не енергия. Тя е съчетание между думата за „маршрут” и думата за „борбен дух”.

На мен лично ми се изясни какво е паркур, когато прочетох какво не е, а основно:

Паркур не е екстремен спорт,

Паркур не изразява никакви религиозни или политически схващания,

Паркур няма нищо общо с движението Underground,

Паркур не се ограничава единствено в градска среда

Паркур няма предназначени само за него техники

Паркур не се практикува с цел да впечатли

Паркур не цели да изразява или предизвиква емоции

Паркур  не одобрява противозаконното поведение

Паркур няма нищо общо със спортаната гимнастика

Паркур не е „уличен” спорт

Хубавото е, че не са ви необходими специални обувки или екип, за да практикувате! Но трябва да сте наясно, че момчетата и момичетата, които се занимават с паркур не се наричат „паркурки” или „паркуристи”, защото им е обидно, а "traceurs" и "traceuses" или на български „трасери” и „трасерки”.

Мястото, където те тренират в Атина са дървените скамейки в корпуса на Атинския университет, които са една висока и лека занемарена композиция от дърво и желязо. Там се срещнах с Христос (noxteryn), Ева (phoenix), Стефания (LyNx), Елеана (elanor), Дионисис (Kira) и Стефанос (Eon), които бяха така добри да отговорят на всичките ми приумици, свързани с паркура.

Откога съществува паркур в Гърция?

Христос: Аз започнах да се занимавам през юли 2005 г. и тогава познавах още 2-3 души в Гърция, които правеха паркур.

Стефанос: Не може да знаем кога е началото на този спорт в Гърция.

Но вие сте най-организираните. Не успях да намеря друг сайт на трасери...

Ст.: През 2007 г. организирахме първата официална общност в интернет и лека полека се увеличава – имаме над 1000 членове...

Повечето атиняни ли са или има клубове и в други градове из Гърция?

Ст: Повечето се намират в Атина и в Солун. Има в цяла Гърция – и в Патра.

Кога си организирате срещите?

Ст.: Тренираме, когато е удобно на всички. Например в Солун имаме три тренировки седмично.

На определени места ли ходите?

Ст: Да, тренираме на такива места, които ще са удобни и за начинаещите, но и за напредналите. Окото на един опитен трасер може да прецени мястото по един по-сложен начин, отколкото един начинаещ като в същото време може да покаже на по-неопитния как да се упражнява. Ние в Солун обикновено се събираме или в университета или пред църквата Света София. В Атина има едно място в Политехническия Университет, което е подходящо или игрището при Свети Козма.

Кои са първите стъпки за някой начинаещ?

Ст: Да има спортен опит, физическа издръжливост. Паркур се базира на гимнастиката – да може да издържат краката и ръцете му. Вдигането на тежести помага, гимнастиката, бойните изкуства. Не може да си съвсем слаб и да започнеш паркур. Първото, което ще го накараме е да се упражнява, за да заякне и да издържа.

От колко годишни децата могат да се занимават с паркур?

Ст: Около 16-17 казваме ние. За да си развил някои свои черти от характера.

Хр: Не е така, има и десетгодишни, които са страхотни.

Ст: Да, има изключения. Деца, които четат, имат самосъзнание и се справят. Но статистически в Гърция между 16 и 17-годишните са тези, които най-много се занимават. 

Притесняват ли се родителите?

Ст: В съзнанието на всеки родител съществува идеята, че паркур е опасен спорт, и наистина е така – това са упражнения на открито. Така че родителите казват на децата си да внимават, може и да им забранят да идват, но като цяло зависи от това как самото дете ще разкаже на родителите си с какво се занимава и дали ще им се доверят. На нас ни се е случвало да дойдат родители, за да се запознаят с нас и да ни питат какво точно ще правим с децата им.  

Ти как започна да се занимаваш?

Хр.: Случайно. Първо бях гледал по телевизията един филм – „Ямакаши” на Люк Бесон. Anyway, аз не започнах тогава, но ми влезе мухата. Винаги ми е харесвало да се катеря по покривите... Е, започнах да чета и да се интересувам и по-късно ми харесаха идеите.

Ст.: Повечето започват така – разбират за съществуването на спорта от медиите, гледат някой филм, виждат някой скок, който им е харесал, кликват на „паркур” в някоя търсачка, четат и се учат.

Откога съществува този спорт?

Хр.: От 1998 г. съществува с това име, но от преди това – от около 20 г. Когато аз започнах да се интересувам, понеже беше съвсем нов спорт не само за Гърция, но и по света, разбрах впоследствие, че много хора имат съвършено грешно впечатление какво е паркур. Затова исках да създам една страница, на която хората могат да прочетат и да видят какво е и какво не е паркур.

Наистина ли скачате от покрив на покрив?

Ст.: Ще ти направя сравнение с бойните изкуства. Представи си, че някой си се упражнява в дадено бойно изкуство. Той не убива хора, за да се тренира, а се учи как да се защитава. Тези техники могат да го научат как да убива, но той няма да излезе навън и да го направи. Така че ако на нас ни е необходимо – ако сме на някой покрив и няма друг начин да се махнем оттам, защото ни е оставил някой хеликоптер – представи си колко е невероятно (смеят се)... но си представи колко по-вероятно е да си изпускаш рейса и да ти се наложи да тичаш, за да го хванеш и да трябва да преодолееш някое препятствие по пътя си. Така че ние учим неща, които ще са ни по-необходими.

Хр.: Това е като да се учиш да караш кола – учиш се, за да се придвижиш, а не да караш като луд с 200 км/ч.

Това ли е ползата от този спорт? Да хванеш автобус?

Ст.: Можеш да спечелиш много неща като тренираш паркур. Това обаче е част и от философията на спорта. Целта, разбира се, е да ставаш по-добър, да имаш по-добри резултати и да си по-бърз.

Как се предпазвате от наранявания?

Ст.: Колкото си по-силен и колкото по-голямо съзнание за възможностите си имаш, толкова по-безопасно е това, което правиш. Първо си проверяваш мястото, дали нещо няма да се счупи при скока, дали няма да се извади...

Вие тренирате ли из града – например да тръгнете от Синтагма и да стигнете до Монастираки по най-бързия начин?

Ст.: Това, което казваш сме го правили в корпуса на Университета и се нарича маршрут. Ако наистина е необходимо...

Защо казваш „ако е необходимо”?

Ст.: Ние сме като мравките. Като сме в града и ни хареса някое място може да останем там половин-един час, за да се позабавляваме. На останалите им се струва, че вършим маймунджулъци, но не е така. След това ще си продължим, може да ни хареса някое друго място и да останем и там.

Кое е най-хубавото място, на което сте тренирали?

Ст.: Представям си, че е някъде из Ориента, но още не съм ходил там. За мен най-хубавото място е в Университета.

Какви са отношенията ви с полицията?

Ст.: Има случаи в които са ни правили забележки и тогава спираме. Никога няма да отидем на археологически обект, за да тренираме. Опитваме се да открием места, където ще имат по-малко причини, за да ни изгонят. Например на стълби – там можеш да си правиш 5-6 основни упражнения и е трудно да те изгонят.

Какво правите, за да се развивате като трасори?

Хр.: Чрез обратната връзка с хората, които ни задават въпроси в сайта. Има неща, които не сме предвидили и ги допълваме. Иначе самите ние четем много за това как да тренираме, какви техники да използваме, за да не се нараняваме, когато се катерим по една стена например.

Колко души е добре да тренирате заедно?

Хр.: По мое мнение най-добре е двама-трима, иначе тренировката се обръща на майтап и не можеш да се концентрираш.

Паркур екстремен спорт ли е?

Ст.:Екстремните спортове целят да покачат адреналина. Да почувстваш резултата от това върху тялото си. При паркур тренировката е по-лека.

Хр.: Защото има полза от паркур, а от екстремните спортове няма полза – вземи за пример бънджи джъмпинг.

Ст.: Това че е екстремен спорт ще го чуеш от някои хора, които се занимават, но искат да го обожествяват, да му придадат качества, които не притежава, да кажат че е повече от това, което е.

Каква е степента на трудност?

Хр.: Зависи от човека. Може да работиш в офис и да си доволен, че можеш да правиш няколко неща, а може и да станеш професионалист като тренираш всекидневно и да искаш да участваш във филми и реклами. Зависи колко далеч искаш да стигнеш.

Благодаря ви и ви желая да станете още по-добри!