Репортаж и снимки: Марина Николова

Паркур е индивидуален спорт, който е известен още като „изкуството да избягаш” от нещо или някого с максимална бързина и резултатност. Най-често паркур се бърка с free-running, но не е същото. Не се практикува без причина – т.е. ако в кооперацията ви има асансьор, ще се качите с него, а не по балконите, защото целта е да се спестите и енергия, освен да сте бързи и резултатни, разказва Стефанос, който е един от най-опитните в този спорт в Солун. 

В Гърция паркур се развива през последните пет години като най-организираните спортисти са една компания момичетата и момчетата, които освен че спортуват паркур имат и сайта http://www.parkour.gr/, където можете да откриете пълна и добре подредена информация по всички въпроси, които ще ви интересуват, ако решите да практикувате. А ако желаете да видите паркур на живо, тази възможност ще ви се отдаде на следващия паркур-фестивал на 22-23 август в корпуса на Атинския университет „Метсовио” – не го пропускайте!

И преди да преминем на разговора със Стефанос и Христос, нека да уточня какво е и не е паркур (пак според правилата изложени на сайта на движението в Гърция.) Важен момент е, че при паркур не съществува надпревара, защото това е опасно за спортистите – ако е необходимо те да бъдат по-бързи, отколкото могат да преценят, че са способни, това може да ги постави в опасност. Което от своя страна ще доведе до поставянето на дюшеци и взимането на предпазни мерки по определените трасета, и така от едно на друго идеята на спорта ще се загуби. Целта е най-бързото и резултатно придвижване от точка А до точка Б, използвайки единствено възможностите на човешкото тяло.

„Паркур” е измислена дума за спорта от французина Дейвид Бел, който определя и правилата – едно от които е и пестенето не енергия. Тя е съчетание между думата за „маршрут” и думата за „борбен дух”.

На мен лично ми се изясни какво е паркур, когато прочетох какво не е, а основно:

Паркур не е екстремен спорт,

Паркур не изразява никакви религиозни или политически схващания,

Паркур няма нищо общо с движението Underground,

Паркур не се ограничава единствено в градска среда

Паркур няма предназначени само за него техники

Паркур не се практикува с цел да впечатли

Паркур не цели да изразява или предизвиква емоции

Паркур  не одобрява противозаконното поведение

Паркур няма нищо общо със спортаната гимнастика

Паркур не е „уличен” спорт

Хубавото е, че не са ви необходими специални обувки или екип, за да практикувате! Но трябва да сте наясно, че момчетата и момичетата, които се занимават с паркур не се наричат „паркурки” или „паркуристи”, защото им е обидно, а "traceurs" и "traceuses" или на български „трасери” и „трасерки”.

Мястото, където те тренират в Атина са дървените скамейки в корпуса на Атинския университет, които са една висока и лека занемарена композиция от дърво и желязо. Там се срещнах с Христос (noxteryn), Ева (phoenix), Стефания (LyNx), Елеана (elanor), Дионисис (Kira) и Стефанос (Eon), които бяха така добри да отговорят на всичките ми приумици, свързани с паркура.

Откога съществува паркур в Гърция?

Христос: Аз започнах да се занимавам през юли 2005 г. и тогава познавах още 2-3 души в Гърция, които правеха паркур.

Стефанос: Не може да знаем кога е началото на този спорт в Гърция.

Но вие сте най-организираните. Не успях да намеря друг сайт на трасери...