В средата на V в. пр. Хр., в общи линии е завършен величественият проект на Перикъл, да превърне града-държава Атина в общогръцки център на влияние. Освен геополитическия проект, атинският държавник е решил да го опредмети и с изграждането на мястото на стария атински акропол, на едно ново духовно и културно средище, с невиждан за времето си блясък. За целта той възлага изграждането на този комплекс на известния гръцки скулптор Фидий, който съвместно с архитектите Иктин и Каликрат се заема с тази нелека задача. Безспорно перлата в короната на този архитектурен ансамбъл е храмът на Атина Партенос (старогр. Девицата Атина) – Партенонът. Строителството му започва през 447 г. и приключва около 432-431 г. пр. Хр. От този момент, та и до наши дни, най-класическият от класическите гръцки храмове се превръща в символ на цяла Гърция за целия свят.

Близо хиляда години, Партенонът царува “необезпокояван” над Атина, но някъде през V в. сл. Хр., когато градът вече отдавна е загубил някогашния си блясък и се е превърнал в римска провинция, някой от римските императори осквернява храма като отнася в Константинопол свещената статуя от злато и слонова кост на Атина Партенос. По-късно тя е унищожена, вероятно по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и завинаги е загубена за човечеството. Скоро след това храмът е превърнат в християнска църква: по времето на Византийската империя, посветена на Дева Мария, а от началото на XIII в., за около 250 години е римокатолическа църква, отново посветена на Света Богородица. През 1456 г. османските турци превземат Атина и Партенонът отново променя своя облик: към сградата е прибавено минаре и тя става джамия. Въпреки всичките тези промени, до последната четвърт на XVII  в., храмът е прктически непокътнат, като изключим измененията в интериора и влиянието на времето.

Най-голямото си и непоправимо разрушение, превърнатият в барутен погреб на турския гарнизон, паметник претърпява през 1687 г., когато по време на венецианско-турската война, на 26 септември, при една от венецианските атаки, снаряд попада право в него и той е буквално вдигнат във въздуха. След битката венецианският пълководец Франческо Морозини “успява” да унищожи с глупостта си и няколко скулпторни групи, които се опитва да изнесе от руините на храма. Понеже въжета били изгнили, не издържат и закрепените с тях статуя на Посейдон, почти с реални размери и конете от колесницата на Атина (части от скулпторната композиция от западния фронтон на Партенона) изпадат и се разбиват на парчета.

Така стигаме до периода 1799-1803 г., когато английският посланик в Истанбул – Томас Брус, седми граф на Елджин успява да получи от султана разрешение да изнесе, с цел запазването им, голяма част от скулптурните групи и множество архитекурни елементи от Партенона и от от другите сгради от комплекса на Атинския акропол. Тъй като били доста масивни и следователно трудни за транспортиране, някои от тези елементи били срязани. “Нещастието” не спира дотук: един от корабите пренасящи до Англия мраморите попада в буря и е потопен заедно с целия си товар. На лорд Елджин са му необходими две години, за да извади от дъното мраморите. През 1816 г. по решение на английския парламент, мраморите са закупени от Британския музей, където са изложени и до днес.

От 1975 г. Партенонът е в процес на реставрация и гръцкото правителство има желание да събере на едно място всички мраморни елементи паметника, които се намират в различни, частни и държавни музеи по света: досега са успели да си върнат фрагменти от Швеция, от Германия (Университета в Хайделберг) и от САЩ (Музея “Джон Пол Гети”). Що се отнася до мраморите от Акропола, намиращи се в Британския музей, през 1983 г. Гърция поде кампания за връщането им в тяхната родина, но позицията на престижната институция в общи линии следната:

- целта на музея е поддържането на единична, ориентирана към световната публика колекция, която може да бъде видяна на едно място и служеща по този начин като световен център на културно-историческото наследство, а и изпълняването на всички исковете за връщане на предмети с културно-историческа стойност би опразнило повечето от големите музеи по света;

- опазването на мраморите е по-добро на мястото, на което се намират в момента, отколкото ако бъдат преместени обратно в Атина (поради замърсяването на въздуха и др.);

- повече от половината мраморни елементи, така или иначе са безвъзвратно загубени и връщането на тези мрамори няма да допълни изцяло колекцията, която се опитва да събере Гърция

- уставът на музея не позволява връщането на която и да било част от неговата колекция.

От своя страна британското правителство също не е ентусиазирано от идеята да застави музея да изпълни исканията на Гърция, тъй като това е свързано с промяна в законодателството. Въпреки това, на 4 май 2007 г. в Лондон се проведоха преговори на високо равнище между представители на гръцкото и британското културни министерства и техните юридически консултанти. Това бяха първите сериозни разговори за последните години и повечето наблюдатели виждат в тях лъч на надежда за постигането на споразумение между двете страни.