Хипократ е може би най-известният лекар в историята на медицината от древността до наши дни. Наричан го “баща на медицината”, заради изключителния си принос в развитието на тази наука. Въпреки широката си популярност, данните за живота и делото на древния лечител, които са достигнали до нас, са доста ограничени. Историците приемат, че е роден около 460 г. пр. Хр. на гръцкия остров Кос, но поради липсата на негови съвременници-биографи повечето данни, свързани с личния му живот са по-скоро апокрифни и доста вероятно – неверни. Въпреки че се срещат споменавания в трудовете на Платон и Аристотел, неговият първи биограф е Соран от Ефес, който е живял през II в. сл. Хр. Вероятно е ръководил някакъв вид медицинска школа, резултат от което е така наречения “Хипократов корпус” - корпус от седемдесетина съчинения приписвани на древния лечител.  Не е сигурно, обаче каква част от тях наистина са излезли под неговото перо.

Основният принос на Хипократ към развитието на медицинската наука са двете му теории - за четирите течности в човешкото тяло и за кризата при развитието на болестите. Първата теория обяснява всички болести с дисбаланс в разпределението на тези 4 течности, които в здраво състояние се намират в равни количества в човешкото тяло. Другата засяга развитието на болестите и го тълкува по два възможни начина. Първият е възходящ и достига връхна точка (наричана криза), след което организмът започвал по естестcвен път да се възстановява. Вторият е низходящ и преминаването на кризата е последвано от влошаване на  състоянието и смърт.

 Най-важното, което прави Хипократ за медицинската теория и практика, е че отделя “занаята” като самостоятелна професия и наука  и отрича суеверията при лекуването на пациентите, божествения характер на болестите и магическите практики на примитивната псевдомедицина. Така Хипократ поставя основите на съвременната медицина. Интересно е да се отбележи, че векове след Хипократ медицината се „бори” за независимост от религията. До Средните векове работата на лекарите и учените всъщност се изпълнявала от свещениците, чиято първа грижа била душата, а не тялото на страдащия.

Най-известна на широката публика е свързаната с името на Хипократ клетва, която лекарите полагат при завършване на своето обучение. За съжаление, обаче, относно авторството на текста и тук  нещата са доста неясни. Двете основни хипотези са, че автор е или самият Хипократ, или някой от неговите ученици, като съществува и теория, че е дело на питагорейците. Последната е недоказуема, поради липса на доказателства за питагорейска школа по медицина.

Въпреки че стойността на клетвата е предимно историческа, тя играе важна роля по време на дипломирането на общопрактикуващите лекари в миналото. Днес много текстове от първоначалния й вариант или са били прмахнати, или изменени в различните държави под влияние на различни школи, тъй като социалното, религиозното и политическото значение на медицината се е променяло с вековте. По-голямата част от съвременните медицински институции приемат някаква форма на клетвата, но повечето не използват вече античния вариант, в който се славят древногръцките богове и се забраняват хирургията, абортите и евтаназията.

Най-разпространената версия на съвременната Хипократова клетва е написана от доктор Луис Лазаня, бивш декан на факултета  по биомедицински науки към университета Тъфтс (Бостън,  САЩ).