В последно време, хиляди семейства, тръгнали да купуват новопостроено жилище са принудени да намалят изискванията си, поне с двадесет квадрата. Това се налага, поради покачването на долната граница на цените на жилищата в Атина до 2200 евро/м². До скоро тази граница бе 2000 евро/м². По тази причина, едно жилище, дори и в евтин район на Атина, струва поне 180 000 евро. Кварталите Халандри, Агия Параскеви, Врилисия, Мелисия, Зографу, Амбелокипи, Геракас, Холаргос са сред най-скъпите райони, с първоначално искани от строителите цени между 2500 и 3000 евро/м².

Профилът на гръцкия купувач се промени, поне три пъти през последното десетилетие. Преди падането на лихвените проценти до едноцифрени стойности, големите и скъпи имоти бяха насочени единствено към богатите слоеве на обществото. По-късно, през периода 2000-2005 г., хиляди граждани се възползваха от „евтините” пари и придобиха къщи, мезонети и апартаменти с площ от 120 м² и нагоре. Напоследък, обаче картината се промени коренно и семействата се „завръщат” към жилищата от 60 до 100 м². Повишено е, също така и търсенето на на гарсониери и двустайни апартаменти до 60 м².

Цялата тази ситуация, принуждава строителните предприемачи да променят своята концепция за строените от тях жилищни сгради. В днешно време, например, апартаментите са с много малки спални. Площа на помещението е паднала много под 18 м² – стойност, която се смята за нормална за една двойка. Още по-„сбутано” е състоянието в останалите спални. За идеалната площ на спалното помещение се дават стойности от 12 м² и нагоре и въпреки това, настоящата ситуация ги е „сринала” между 6 и 9 м², т.е. помещение с размери 3 на 3 метра. Какво би означавало това за едно семейство с две деца? Означава, че при съвремените изисквания, които предполагат две или три спални помещения, тяхната площ не трябва да превишава 35 м². Колкото до останалите помещения – коридори, хол, баня, куня и т.н. – те трябва да се „поберат” в 40-60 м².