Присъствието на евреи по гръцките земи може да се проследи още от древността. Те били наричани романиоти и населявали както континентална Гърция, така и островите Родос, Хиос и Самос. Еврейското население в Гърция драматично се увеличава, през 1492 когато испанската кралица Изабела и крал Фердинанд издават декрета от Гранада, с който евреите се задължават да приемат католицизма, в противен случай трябва да напуснат Испания. Така много испански евреи, а и така наречените „марани” – португалски евреи се установяват в Солун.

            През 16-18 век Солун се радва на една от най-многобройните еврейски общности в света и  на строга рабинска традиция. Градът е известен като Ерусалим на Балканите и като еврейската столица на Европа. Поети го наричат „Солун- майката на Израел”. През този период в града живеят 30 000 евреи, или близо половината от всичките му жители. Еврейското население доминира града до първите десетилетия на 20-ти век, когато Солун се радва на голямо търговско развитие и евреите са основна част от неговия живот. Те са банкери, индустриалци, адвокати, учители, лекари, но също и тютюневи работници и пристанищни докери.

            Съгласно преброяването на населението през 1913 година, жителите на Солун били 157 889, от тях 61 хиляди са евреи, близо 50 хиляди са православни гърци, и останалите са мюсюлмани. По това време се появяват и първите ционистки организации в Гърция, които в навечерието на Втората световна война са повече от 20. През 1923 година хеленисткият елемент в Солун става доминиращ, след като 100 хиляди гърци напускат Мала Азия и се заселват в Солун.

            През 1920 година правителството на Елефтериос Венизелос за първи път прокарва закон, с който дава правото на глас на всички мъже евреи на възраст 21 години и също регламентира задълженията на равините. Еврейският празник Yom Kippur става официален в гръцката държава и децата от еврейските училища запучват задължително да учат гръцки.

            Втората световна война променя драматично положението на евреите в Гърция. От общо 77 377 евреи в 27 общности из цялата страна оцеляват едва 10 000, сред тях и Ицхак Перски, бащата на днешния премиер на Израел Шимон Перес. Предшествениците на днешния френски президент Никола Саркози, чийто род също произхожда от солунското еврейско население също оцеляват и днес живеят в Швейцария.

            Германската армия влиза в Солун на 9 април 1941 година, а Окончателното решение е въведено в Гърция през 1943 година. Първият влак за Аушвиц със 2 800 солунски евреи потегля на 15 март 1943. Едва 5 на сто от еврейското население на Солун успява да избегне депортацията – някои минават в нелегалност, други се присъединяват към антифашистката съпротива и отиват в планините, трети успяват да избягат в Атина.

В гръцката столица много християнски семейства осиновяват еврейски деца, за да ги спасят от сигурна смърт. Само италианското консулство в Атина успява да спаси няколко стотин еврейски деца. Полицейският началник Ангелос Еверт издава 18 500 фалшиви лични карти, атиняни издигат лозунга „Скрий съседа си!”. В резултат две трети от атинските евреи успяват да се спасят. Службата в памет на мъчениците и героите на Холокоста, създадена с решение на израелския кнесет през 1953 година включва 271 гърци в списъка на „Праведните между нациите”.

Днес едва 5000 евреи живеят в Гърция в девет активни общности в страната – Атина, Солун, Корфу, Родос.

Някога големият английски политик Уинстън Чърчил бе написал: „Гърците съперничат на евреите за правото да бъдат най-политизираната нация в света. Няма друга нация, освен тези две, които да са белязали света по такъв начин. Да са оцелявали, независимо от това, какво светът е правил, за да ги унищожи. Няма друг град, който така да е свързан със човешката цивилизация, както Ерусалим и Атина”.