Борсите в света в следващите 5 години ще преживеят такава революция, каквато преживяха телекомуникациите в последните години благодарение на масовото навлизане на новите технологии. Пазарите на ценни книжа са по-динамични, отколкото предсказваше теорията, а скоростта на реформите в тях е огромна. Такава картина на световния фондов пазар очерта банковата конференция за Югоизточна Европа, която списание Economist всяка година провежда в Атина.

            Борсите в Европа са повлияни и от още един фактор – новата директива на Европейския съюз за пазара на борсови продукти MiFID, а и Кодексаът на поведение, който европейските брокери доброволно подписаха наскоро в Брюксел. И двата документа целят да улеснят достъпа на инвеститорите до европейските борсови пазари, да увеличат ефективността на борсовите услуги и да ги направят възможно най-прозрачни. Всичко това поставя фондовите пазари от Югоизточна Европа пред въпроса как да задържат възходящото си развитие при изключително динамично променящите се условия и при интензивните реформи, които непрекъснато трябва да правят.

            „Според нас, в Атинската фондова борса, напредъкът може да се постигне единствено чрез сътрудничество. Преди 15 месеца въведохме обща платформа с Кипърската фондова борса и резултатите са изключително благоприятни и за двете страни”, каза президентът на Атинската фондова борса Спирос Капралос. Според него пътят е единен фондов пазар в Югоизточна Европа, който ще има характеристиките на зараждащ се пазар.

            Атинската фондова борса се приватизира преди повече от 4 години и днес държавата няма нито една акция в нея. Годишната й капитализация е 170 милиарда евро, а в последните 3 години е отбелязала спад в цената на борсовите услуги от 40 на сто.

„За нас изходът е в намирането на стратегически европейски партньори. Затова подписахме договор с германската борса за въвеждането на тяхната платформа до 15 юни 2008”, заяви президентът на Софийската фондова борса Виктор Папазов. Той съобщи, че все още 44 на сто от акциите на Софийската борса са собственост на правителството, което не е решило дали да си продаде дела. Докато то решава управата на борсата се е насочила към стратегически партньор, който да й помогне да се реформира.

Софийската фондова борса има годишна капитализация 14,8 милиарда евро, а основният й индекс SoFix се е увеличил с 1800 на сто през последните 5 години. Средният дневен оборот е удвоен за последните две години, а данъчната ситуация за чуждестранните инвеститори е много благоприятна. Те плащат 10 на сто корпоративен данък и 10 на сто данък общ доход и нищо друго.

За сложната обстановка, в която се развива Истанбулската фондова борса, на която има и фонд за търгуване на злато, говори нейният президент Хюсейн Еркан. Според него институцията преодолява две основни пречки. Едната е политическата нестабилност в страната, която с идването на власт на Реджеп Таип Ердоган е преодоляна и втората –юридическият статут, който все още предвижда бюджет за издържането й, а не членски внос на компаниите, които членуват в нея. Борсата има голям потенциал, който до момента не е използван напълно, а ръководството й е инициатор на Сдружение на борсовите институции от Източна Европа и арабския полуостров, което според Еркан ще доведе до положителни резултати в близко бъдеще.

Истанбулската фондова борса има годишна капитализация от 289,9 милиарда долара, а през 2007 година на нея са изтъргувани акции на стойност 3,1 трилиона долара. 72 на сто от оборота се реализира от чуждестранни играчи. Тя се намира на 8-9 място в световната класация на възникващите пазари, в която участват и страни като Китай и Корея.

Единствено директорът на Букурещката фондова борса Септимю Стойка призна, че институцията му все още не знае кой път да поеме и изчаква резултатите на съседите, за да се ориентира. „Букурещката фондова борса преживя труден процес на хармонизация с европейското законодателство, защото бе създадена по образец на американските борси”, заяви той. Годишната капитализация на румънската борса е 70 милиарда евро, а средният дневен оборот е 20 милиона евро, като половината се реализира от чуждестранни играчи. Печалбата за тях е слаба, поради неблагоприятната данъчна ситуация и поради икономическите трудности, които страната все още изпитва.

Макар и да нямаха ясен отговор кой път трябва да поеме фондовият пазар в Югоизточна Европа финансовите експерти са категорични, че борсите в региона са пред изключително интересен и динамичен етап от своето развитие.