Ангел Кабакчиев

На пръв поглед, историята на семейството на Теодорос Ангелопулос и Яна Ангелопулу-Даскалаки напомня на всички онези детски, романтични приказки, в които добрият принц взима за жена бедното момиче от народа, двамата заживяват щастливо, раждат им се деца и общо взето всички яли, пили и се веселили. Ето как приказката-мечта на всяко дете изглежда в нейния гръцки вариант.

Яна Даскалаки се ражда на 12 декември 1955 г. в Ираклио на остров Крит. Като момиче от бедно семейство, тя завършва Първата девическа гимназия в Ираклио, а не престижен колеж. Продължава обучението си в Солун в Аристотеловия университет, където завършва право. Омъжва се за първи път за бизнесмена Йоргос Партенис, от когото има една дъщеря. През 80те години на миналия век започва да се занимава с политика.

През 1986 г. тя впечатлява с качествата си  Константинос Мицотакис, който по това време вече е председател на Нова демокрация и в края на краищата се стига до включване на нейната кандидатура в листата на партията за кметството на Атина. По-късно същата година Милтиадис Еверт е избран за кмет на Атина,  а 31-годишната критянка е общински съветник. През 1989 г. и 1990 г. е избрана за депутат, отново с листата на Нова демокрация. През 1990 г. се развежда с първия си съпруг и се омъжва за “принца”, когото споменахме в началото – Теодорос Ангелопулос. Те се запознават в квартал Фенер в Истанбул, където се намира Вселенската патриаршия. Бъдещата госпожа Ангелопулу припада в ръцете на г-н Ангелопулос по време на литургия. Любовта от пръв поглед прераства в един от най-сполучливите бракове на съвременната гръцка политическа сцена.

След като Атина не успява да се пребори за домакинството на юбилейното издание на Олимпийските игри през 1997 г., Гърция е решена на всичко за спечелването му през 2004 г. През 1996 г. министър-председателят Костас Симитис  назначава Яна Ангелопулу за председател на комисията по кандидатурата за летните Олимпийски игри 2004. На 5 септември 1997 г.  Атина печели изненадващо битката с градове като Буенос Айрес и Рим. Още по-изненадващо Яна Ангелопулу-Даскалаки не е назначена за председател на Организационния комитет, а вместо нея той е оглавен от Стратис Стратигис, виден атински адвокат и приближен на бившия гръцки крал Константин, олимпийски шампион по ветроходство и влиятелен член на Международния олимпийски комитет. Гърция обаче драматично изостава с графика на подготовката на игрите и дори Международният олимпийски комитет подготвя резервен вариант, ако се стигне дотам, че да отнеме домакинството от Атина.

 В този критичен момент и след натиск от страна на Международния Олимпийски Комитет през май 2000 г. гръцкото правителство е принудено да смени състава на комитета и възлага председателското му място на единствения човек, който изглежда, че може да свърши работата - г-жа Ангелопулу-Даскалаки. Тя се справя блестящо с организирането и провеждането на 28-те летни Олимпийски игри и печели овации вътре и извън Гърция. Яна Ангелопулу-Даскалаки впечатлява с безспорните си мениджърски умения и с изключителните си лидерски качества, като успява да обедини около каузата на Олимпийските игри целият гръцки мениджърски, банков, художествен и спортен елит. Въпреки критиките, отправени към нея за надхвърлянето на бюджета на организационния комитет, всички ревизии и финансови проверки след края на игрите приключват благоприятно за желязната дама.

Името на Яна Ангелопулу-Даскалаки често се спряга като възможност за който и политически пост се оваканти, просто защото е странно политик с нейния потенциал да бъде държан настрана от държавните дела. Причината е в личната й непоносимост с друг член на фамилията Мицотакис – настоящият външен министър и основен съветник на гръцкия премиер Дора Бакояни. Взаимната непоносимост между двете видни гъркини донесе много главоболия на специалистите по олимпийския протокол, когато двете дами в качеството си на кмет на Атина и на президент на Организационния комитет трябваше често да се показват заедно, а те просто отказваха да го направят. 

Що се отнася до историята на “принца”, може да се каже, че тя започва още през 1925 г., когато дядото на сегашните бизнесмени (Теодорос  има по-малък брат – Константинос, с когото дели “империята Ангелопулос”) основава малка фабрика за производство на телени мрежи. Още от прощапулника на предприятието до него е и бащата на Теодорос и Константинос, Панайотис и двамата чичовци Димитрис и Янис. През 1932 г. купуват парцел на булевард “Пиреос”, където построяват голям завод, произвеждащ... налчета за обувки и подкови за гръцката армия. През 1948 г. е основано предприятието “Халивургики”. Теодорос старши, който умира през 1953 г., има и още един син – Ангелос.

Любимият чичо на Теодорос младши е и негов ментор при първите му стъпки в света на бизнеса. Той е участвал в гръцката съпротива по време на Втората световна война. В следвоенния период заема поста заместник-министър на финансите в правителството на Георгиос Папандреу, а по-късно с идването на власт на Константинос Караманлис през август 1974 г. става президент на Националната банка на Гърция. След смъртта на  Йоанис, през същата година и убийството на Димитриос през 1986 г. от терористичната организация “17  ноември”, кормилото на семейния бизнес преминава окончателно в ръцете на Панайотис Ангелопулос.