Гърците все по-често пазаруват в интернет показва проучване, извършено по искане на Европейската комисия и включва всички 27 страни-членки плюс трите страни, които кандидатстват за членство в ЕС – Хърватска, Турция и Македония.  През 2002 само 4,7 от търговията на дребно се е осъществявала в интернет, докато за 2007 година този процент е достигнал 13 на сто. Анализаторите са особено оптимистични за 2008 година и очакват още през първите 6 месеца търговията в мрежата да достигне до 20 на сто. Коледните и новогодишните празници показали бум в покупките в интернет. Според статистическите данни 10 на сто от гърците вече си плащат данъците в интернет, като специалистите очакват и този процент да се увеличава.

            Оказва се, че най-продавани в мрежата са туристическите услуги – самолетни билети, хотелски резервации, организирани екскурзии. Техният дял е 29,7 на сто от всички он-лайн продажби. На второ място са книгите, списанията и вестниците с 21,2 на сто. Интересно е, че една десета от продажбите са мебели, домакинска техника и играчки, а дори има и гърци, които пазаруват хранителни продукти – 3,4 на сто.

            Проучването констатира и един интересен парадокс. Делът на хората, които се доверяват на интернет в Гърция е по-голям, отколкото е средният за Европа. В Гърция те са 34 на сто от цялото население, докато средният процент за европейските страни е 33 на сто. В същото време гърците са и най-отрицателно настроените към глобалната мрежа в Европейския съюз. 62 на сто от тях заявяват, че й нямат доверие, докато сред останалите европейци този процент е едва 35 на сто. Обяснението, е в полярното отношение на гърците към интернет, което се люшка от пълно одобрение до категорично неодобрение и едва 4 на сто от гърците признават, че нямат определено отношение към него. В останалите страни 32 на сто от анкетираните признават, че не могат да преценят положителните или отрицателните страни на глобалната мрежа.

Едва два месеца след началото на 2008 г., широколентовият или броудбанд интернет прескочи скоростите от 8 Мбита, а в много райони на Атина и други големи градски центрове може да бъде получена скорост от 24 Мбита. Едновременно с това, министърът на транспорта и комуникациите Костис Хадзидакис започва да показва интереса на правителството и към други технологии освен широко разпространената, но пък за сметка на това доста скъпа ADSL. Става дума по-конкретно за домашния достъп, чрез кабели с оптични влакна.