Може би сегашната скандална ситуация не би съществувала изобщо, ако през октомври 2006 г. големият аукцион „Кристис” не беше оповестил предстоящия търг за продажбата на сребърна чиния от византийския период с произход от България. Малко след излизането на информацията в българската преса, иманярът Найден Благнев обявява, че той лично е изкопал през 1999 г. край Пазарджик „комплект” от 13 предмета, включващи и въпросната чиния. Българската страна подава иск в британски съд за забрана на продажбата, но той е отхвърлен като неоснователен въпреки, че в документа представен от „Кристис”, за да докаже легитимността на предмета, няма нито подробно описание, нито снимка или изображение. Търгът е проведен, но чинията не е продадена, тъй като не е достигната очакваната цена от 300 000 английски лири и тя е върната на продавача – фондация „Станфорд Плейс Кълекшън”, където се намирала от 1998 г.

Според официалните изявления, чинията била част от съкровище изкопано случайно край Пазарджик през 1903 г., което след като преминава през различни собсвеници през годините с оказва собственост на споменатата институция. Работещият по делото прокурор от българска страна Камен Михов се връща от Лондон с празни ръце, но все пак е направена крачка напред, тъй като в каталога на лондонския аукцион е било записано къде се намират други девет предмета от същия комплект. И тук започва одисеята по връщането на византийските чинии от Пазарджик в България.

През 2003 г. след национална акция за набиране на средства е събрана половината от необходимата за закупуването на девет сребърни византийски чинии. Акцията е организирана от музея „Бенаки”, със съдействието на византийските музеи в Атина и Солун. Остатъкът от сумата е обещан от тогавашния министър на културата Евангелос Венизелос. По този начин срещу 2,2 млн. евро деветте чинии се оказват продадени от живеещия в Лондон гръцки колекционер Теодорос Сармас на трите големи музея.

            Убедеността на българската страна в правотата й идва от факта, че в показания по дело срещу Найден Благнев за опит за убийство на пловдивския търговец на антики Марин Велков от 2001 г., иманярът е дал подробно описание на съдовете, които е продал срещу 30 000 гермаски марки (около 15 000 евро). Така през лятото на 2007 г. е подадено официално искане до Гърция да бъдат изяснени обстоятелствата около придобиването на чиниите и да бъдат представени конкретни доказателства, че това не са изкопаните то Благнев през 1999 г. предмети.

Повече от седем месеца няма никакъв отговор от гръцка страна, едва през февруари тази година прокуратурата в Атина започва да проучва подробностите около случая, а през март месец започва да привиква да дадат показания и директорите на трите музея, в които се намират чиниите . До този момент самоличността на Сармас не беше оповестена публично. Преди два месеца, вероятно поради необходимостта да бъде даден някакъв що-годе конкретен отговор на обществото, той се е съгласил да участва в документален филм във връзка със случая, дело на гръцките журналисти Алексис Папахелас и Мариана Какаунаки.

Доказателството, което представя пред зрителите е едно писмо от баща му, в което обаче не се говори за чинии, или дори съдове, а е спомената „голяма византийска колекция”, без никакви други подробности. Интересно е, обаче предположението на журналистите във филма: „Ако българската страна получи това, което иска, Сармас ще трябва да върне парите, които е взел, а трите музея, от своя страна ще трябва да намерят начин да обезщетят всички гръцки граждани, помогнали за закупуването на прословутите византийски чинии”. Любопитна подробност от заключителния коментар е също, че връщането на тези предмети би било първото успешно искане за България за репатрирането на културно-исторически паметник и първият случай в историята на гръцките музеи, в който ще бъдат принудени да се откажат от съкровища, закупени със средствата на гръцкия народ.

Да се каже, че случая е ясен, би било прибързано. Прекалено много са неяснотите и от двете страни. Какъв ще бъде изходът на този културно-исторически трилър – очакваме с нетърпение да разберем.