Костас Кондилис е роден в Африка, завършил е архитектура в Гърция и в последните 40 години в един от най-утвърдените архитекти в Ню Йорк. Подписът му стои под проектите на 75 вече построени небостъргачи, и под още 15, които са в процес на строеж. Автор е на проектите на сградите на Доналд Тръмп в Манхатън и в много градове по света. В студиото му в Манхатън с прочутият архитект разговаря Мария Спасова.

-         За един толкова утвърден архитект в Ню Йорк като вас, кое е най-голямото творческо предизвикателство, което срещате тук?

-         Архитектът по дефиниция е артист, той съчетава изкуството с комерсиалното. Трябва да притежава правилната пропорция талант и за двете неща. Големите сгради всъщност са големи инвестиции от страна на банките и на предприемачите, които се занимават с недвижима  собственост и архитектът е този, чието изкуство докарва тяхната печалба. Това е основното предизвикателство. Има и други предизвикателства. Например как да се впишем в различните видове правила и регулации – зоновата регулация, регулацията на сградите, противопожарната регулация. Въпросът как при всички тези регулации да създадеш нещо артистично и различно, красиво архитектурно. Това е една непрестанна борба срещу правилата.

-         Когато работите по някакъв проект, какво ви вдъхновява?

-         Вдъхновението може да дойде от съвсем различни неща. То може да започне от едно цвете, структурата на цветето наподобява структурата на сградата и нейния баланс. Може да дойде от автомобилния дизайн – от формата и цветовете на един автомобил. Най-често, обаче, вдъхновението идва от класическата архитектура на Ню Йорк, Париж, Лондон, Атина.

-         Колко време ви отнема проектирането на една сграда?

-         Ние имаме три до четири седмици, за да предложим идеен проект. Тове е времето, което аз наричам мечтателен период. Времето когато ние като архитекти мечтаем за чистата концепция на сградата. След това вече идва реалността – как да превърнем нашата мечта в реалност.

-         А реалността, колко трае тя?

-         Тя е около 9 месеца, за да приключим с чертежите на сградата във всичките й детайли и със всичките й спецификации, така че да е готова за строеж. Това е нюйоркското разписание. В Ню Йорк този процес на превръщане на мечтата в реалност отнема два до три пъти повече време.

-         Вие сте роден в Африка, отрасъл сте и сте получил образованието си в Гърция, след това работите като архитект в Ню Йорк. Мислили ли сте някога за възможността да се завърнете да работите в Гърция?

-         Много често. Винаги съм искал да работя в Гърция, но не искам да се конкурирам с местните архитекти. Те вършат работата си чудесно. Но аз също искам да предложа таланта си и опита си в полза на Гърция. За това трябва да се появи подходящият проект в подходящото време, а това не се е случило засега.

-         За мене е интересно да чуя, че се възхищавате от архитектурата на Атина. Наистина тя има потенциала да е сред най-красивите градове в света, но за хората, които живеят там, това не е съвсем така.

-         По принцип съм съгласен с вас. Има два вида операции, които могат да се направят в Атина. Единият вид са дребните промени – засаждането на дървета, поставянето на зелени площи, вземането на площадите от колите и даването им на пешеходците. Поставянето на пейки, на красиво улично осветление, което би направило града по-приятен и по-човешки. Голямата промяна е да се създаде нов градски център в Атина на мястото, където беше старото летище. Това е промяна, която гледа след 2010 година. Всеки исторически период оформя свой център в един голям град. В Атина трябва да се създаде центъра на съвременната епоха. Много пъти съм говорил за тази своя идея и по телевизията, и в списания и книги, но никой не ме е разбрал досега.  

-         Тук, в офиса ви, виждам ваши сгради в Москва, Истанбул, Доха, Филипините.Защо се преместихте на международния пазар?

-         Всичко започна от идеята да проектирам сграда в Москва. Винаги съм бил нюйоркски архитект, никога не бях строил в други градове и изведнъж ме поканиха да проектирам сграда в Москва. Захванах се с един проект, след това ме поканиха за втори, трети. Получи се  лавинообразен ефект. Хората не спираха да ми звънят, започнахме да проектираме в Дубай, в Турция. Много съм щастлив, че се завърнах в Европа – там, откъдето всъщност започнах. Европа за мене беше нова територия, там започнахме от нулата, но вече сме добре познати, клиентите знаят, че работим там и ни търсят. Тайната на моя успех в Европа е, че познавам много добре архитектурната история на Европа и съчетавам европейската архитектурна традиция с американската технология, която също много добре познавам. Много съм щастлив, че така се развиха нещата там и дори мога да ви споделя, че много скоро, заедно с гръцка компания ще започнем нов проект и в България.

Снимка: Kalman Peter Toth