Светлин Василев е завършил Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович" в София, а през 1997 г. се премества да живее и работи в Гърция. Илюстрирал е адаптирани за деца творби на световната класика, както и детски приказки. Зад гърба му стоят „Барон Мюнхаузен”, „Гръцка митология” в три тома, „Дон Кихот”, „Моби Дик”, „Малечка Палечка”, „Пътуване до луната” и още много красиви и обичани от малките и големите книжки. В момента живее в Атина с жена си Ада и двете си дъщери. С него разговаря Марина Николова.

- Ти си известен в Гърция, в момента правиш изложба в един от централните и доста посещавани музеи. Изложбата ти се нарича „35 страници” и състои от 35 илюстрации на световноизвестни творби преработени за деца. Какво те привлече в тази област на изобразителното изкуство – илюстрацията за детски книжки?

- Честно казано един приятел, за начало. Бяхме студенти и от закачка- забавление, закачка-забавление, даваше ми възможност да се издържам и да живея от това нещо, докато учех в Академията. И беше доста забавно. Винаги ми е било интересно като бях малък да гледам картинки и предполагам, че на някой друг ще му е интересно да гледа моите картинки.

- А издавал ли си книжки в България?

- В България съм илюстрирал около 10-11 заглавия, но повече от половината мисля, че въобще не са излезли. Детски приказки. Тогава работех за 4-5 издателства. Точно бяха започнали да се формират нови издателства – „Златно пате”, „Даниела Убенова”, „Икон” и други.

- През 2004 г. получи награда за илюстрацията ти на „Дон Кихот”, която ти бе връчена от представителка на ЮНЕСКО, в присъствието на президента Папуляс. Какво е усещането, когато работата ти е призната на такова ниво?

- Честно казано, аз не знаех какво е държавната награда за Гърция, не знаех въобще, че съществува нещо такова и истината е, че тогава за първа година дадоха награда на чужд илюстратор, след това се повтори още веднъж и след това... тази награда не съществува вече.

- Но не престава да е постижение. Какво въздействие оказа върху теб?

- В началото никакво, защото не знаех какво е. Но след това, покрай хората, които знаеха какво е започнах да разбирам значението й. Беше доста гъделичкащо приятно усещане. Даде възможност хората да погледнат по-сериозно на работата ми. Защото наградата не е толкова важна като самия факт на даването, колкото като внимание, което се обръща след това. Това е може би по-важния ефект.

- А не отваря ли повече врати?

- Не бих казал, че отваря повече врати, защото те се отварят с работа. А наградите са мимолетни приятни преживявания. Но със сигурност се чува за мен, чува се името ми и хората започват да обръщат внимание на едно име заради наградата и хвърлят и един поглед и на моите неща.

- Ти си издаван в Испания, Франция, Тайван, Америка, Кореа. В Испания „Дон Кихот” е продаден в 500 000 екземпляра. Защо не е издаден и в България и това влиза ли в бъдещите ти планове?

- По принцип въпросът къде излиза една книга е по-скоро свързан с издателя. Аз бих издал във всяка държава по света. Явно това ще е само желание. Има значение интересът, който проявяват чуждите издатели за някое заглавие. Испанският издател дойде и купи правата в Гърция, за да го издаде в Испания, както и във Франция. Както и във всички тези държави, те си избират заглавие, заплащат си за правата и си го издават в тяхната държава. Но е въпрос на техен вкус, не е свързано с мен. И ако трябва да се издаде в България, евентуално български издател трябва да се заинтересува, за да закупи тези права за България.

- Освен с илюстрации на детски книжки, работиш ли и в друга област на изобразителното изкуство? 

- По принцип завърших живопис и винаги живописта ми е харесвала. Илюстрацията е пряко свързана с възможността ми да се издържам. Доста е свързана с финансовата страна на нещата. Винаги ми е харесвало да рисувам, така че това е един начин и да рисувам, и да си вадя хляба.

- В момента се издържаш от илюстриране...

- Да, живея от това. Аз съм от доста малкото хора, които правят това нещо тук. Но желанието ми е винаги да се върна към живописта. Тази година си дадох малко почивка от илюстрации и започнах да рисувам живопис... По-големи размери, малко да се поосвободя. Беше доста интересно и смятам, че бъдещето ми е там. Доста е трудно пробиването. И в Гърция не бих казал, че стените ми помагат. Евентуално, тази известност, която съм натрупал от илюстрациите би могла да ми помогне, но ще си покаже времето.

- А кои са препятствията?

- Предполагам, че е прекалено наситен пазара с артисти от всякакъв вид – художници, изящни творци, защото не е свързано само с живопис, а има много видове изкуство, които са на пазара по най-различни начини. И Гърция е прекалено малка държава, за да може да поеме всичкото това нещо.

- Но светът е отворен.

- Светът е още по-трудно място, защото духат много силни ветрове, а пък ние търсим малка врата, откъдето да се мушнем. Така че да видиме какво ще се получи. Имам самочувствието, имам силите, имам вяра в себе си, така че предполагам, че ще се получи.

- А какви са темите, с които се захващаш в живописта?

- В живописта засега нямам точно теми, а търся неща, които са свързани по някакъв начин с моята чувствителност и съм доста далече от илюстрациите си. Последните ми живописни неща бяха експресивен конструктивизъм. Това няма нищо общо с нещата, които излагам в момента в музея.

- Каква е разликата да рисуваш в малък и в голям формат?

- В големия формат човек рисува с тялото си. Има голямо значение това. Начинът на изказване чрез движението на четката е съвсем различен. Енергията, която си вложил в една по-голяма площ е различна от това, което трябва да се направи на 20 квадратни сантиметра. И е съвсем различен начинът на изразяване. Много по-важно е психическото състояние на човек, и физическото състояние на човека, и всичко. В какво състояние се намира духа.

- Ти не криеш, че си силно повлиян от Моне, Дега, Лотрек и най-вече от голямата ти любов – Климт. Преди време казваш, че „търсиш собствения си път и не желаеш да следваш чужди стъпки, защото така никога няма да стигнеш вкъщи”. Смяташ ли, че си намерил пътя?

- Мисля, че съм наясно с доста неща покрай своите търсения. Имам някакви по-конкретни цели, по-чисти, които са ми дали възможност вече да се почувствам малко по-зрял. Знам, че не мога да направя всичко в този живот, просто трябва да си избера някои неща и да държа на тях. Това е общо взето целта на търсенето. Като намериш нещо и да се закрепиш на него.

- Твоите илюстрации не са предназначени единствено за деца, а и за възрастни...

- Това ми е целта. Децата възприемат нещата много бързо, много чисто и много точно, но го възприемат до едно определено ниво – до  нивото на знанията си и до нивото на чувствителността си. Оттам нататък, аз давам възможност и на по-развитите деца да получат нещо повече от една и съща илюстрация. Не е необходимо просто да видят какво прави героят в тази картинка, а има неща, които са много по-свързани с изящно изкуство, много човешки, интимни, свързани с психологията. Това по-чувствителните деца могат да го разберат на по-ранна възраст. Доколкото знам влагам и доста еротизъм, специално за митологията става въпрос, там има доста напреднали илюстрации в тази насока.

- И самата митология е пълна с еротизъм и не е необходимо да се налага самоцензура.

- Може би Гърция заради това е люлка на цивилизацията – заради свободата и човешката страна във всичко – боговете са си били грешни и са си правели глупости по цял ден. Занимавали са се с войни, раздори, кавги. Но цивилизацията ни е стигнала до едно ниво, когато отново налагаме табута и си мислим, че сме свободни. Изобщо не смятам, че сме свободни, а че има прекалено много табута за 21-ви век. Та това, което влагам в детските илюстрации искам да бъде интересно и за някой по-голям, който би хвърлил едно око какво чете детето му... и да се позабавлява и той.

- С жена ти сте се запознали в Академията в София, работили сте заедно по някои книжки, но защо в някакъв момент решихте да дойдете в Гърция и да продължите тук?

- Да, с Ада се запознахме в София, бяхме състуденти, движехме се в една голяма компания. След като завършихме тя дойде в Гърция и проблемите бяха по-скоро свързани с мафията и с малко странните взаимоотношения между хората през 1996-7 година. Беше си малко страшничко за нея. Не се живееше нормално. И за това избрахме Гърция. За мен в България беше добре, защото си бях създал име на нашия пазар и общо взето имах доста работа. В Гърция трябваше да започна отначало, но в крайна сметка, докарахме я донякъде...

- Това исках да те питам – тук повече възможности и пространство ли имат хората на изкуството, за да се развият, отколкото в България?

- Аз по принцип се опитвам да избягвам сравненията между двете държави. Не, нямат повече свободи тук хората на изкуството. Смятам, че в България поради много причини и поради манталитета на народа..., освен актьорите, а напоследък и някои фолк-певици, но преди богатите артисти бяха художниците. Обръщаше се внимание на изящното изкуство, докато в Гърция това не е така. Тук се занимават като с хоби, но не е точно това. Има голямо принизяване някак си на нещата. Човек би рисувал, за да покрие собствените си нужди, но не за да живее от това нещо. Сериозните хора, които се занимават с колекциониране и сериозните галерии са много малко, много трудно се влиза и по принцип се създават връзки с поколенията. Не знам как е напоследък в България, може и да ми е останала някаква романтична картина отпреди и затова се опитвам да не сравнявам. Все пак и сега на откриването на изложбата дойдоха доста хора, които се интересуват и им харесва.

- Коя мислиш, че е най-смелата ти постъпка до момента?

- Може би по-простичките неща са много по-важни, да имаш две-три неща и да ги следваш, съвсем простичко, без да е нещо нито геройско, нито голямо.