Потвърждението по експериментален път за съществуването на неутрините през 1956 г. даде началото на нова ера в астрономията, наречена неутринна астрономия. Тя надзърта там, където останалите видове астрономии не могат и вижда неща, които с един оптичен или радио-телескоп не би било възможно да бъдат видени. Неутрините са малки частици, които се появяват в резултат на ядрени реакции, те нямат електрически заряд и са виртуално без маса. Всяка секунда 50 трилиона от тези призрачни нещица преминават през човешкото тяло. Понеже неутрините нямат заряд и не си взаимодействат с нищо, те пътуват от ядрото до повърхността почти мигновено.

Сведенията, които ни дава за момента модерната астрология са, че обикновената материя е едва 4% от вселената, 22% е тайнствената черна материя и 74% е още по-тайнствената черна енергия. Черната материя дава формата на вселената и е образувана от слабо интерактивни частици от материя, които са все още непознати. Неутрините са частица от тази непозната черна материя. Научният интерес за неутрините е огромен и още от края на 1950-те, се правят опити за изобретяването на машини, които ще ги засекат.

Крайбрежието на Пилос, в югозападната част на Пелопонес, може да не задържа толкова много вода, но е достатъчна за Нестор, експериментален неутрино-телескоп. Дизайнът на Нестор се състои от твърда метална конструкция, върху която има закрепени хиляди сензори, които действат като детектор на слабите сблъсъци на неутрините докато минават покрай земята.

Конструкцията, повече от 10 пъти по-висока от Айфеловата кула, е потопена във водите край Пилос, които достигат дълбочина до 5 км. Сглобени са само два от общо дванадесетте етажа на конструкцията. Морската вода е важна, защото абсорбира голяма част от светлината, както и останалата електромагнитна радиация, а пък позволява да преминат единствено все изплъзващите се неутрини.

Голямата дълбочина и близостта до брега са двете преимущества на Пилос в битката с другите две европейски обсерватории – Антар във Франция и Немо в Италия. Наградата за спечелилия е обсерваторията да се превърне в бъдещата Европейска инфраструктура за неутринен телескоп KM3Net.

Крайното решение се очаква да бъде взето в следващите две години и гръцките учени, както и гръцкото правителство, се опитват да убедят Европейските си колеги за предимствата на Пилос– от научна и географска гледна точка.