Гръцкият политик от началото на 20-ти век Елефтериос Венизелос съзнателно заблудил Великите сили за състоянието на гърците и турците в Мала Азия по време на Парижката конференция през 1919 година, които се обърнали към него изпрати войски там и така се стига до малоазиатската катастрофа. Това заяви професор Маргарет Макмилън от колежа Сейнт Андрюс в Оксфорд пред конференцията „Новогръцката история – гледната точка на Оксфорд”, която се проведе днес в Атина. Според професор Макмилън Елефтериос Венизелос заминава за Парижката конференция с цел да събира подкрепа за гръцкия национален проект, той е най-активният участник на форума, работи по 15 часа на ден и лично разговаря с всеки един от останалите участници.

            Ученият припомня, че американската делегация в Париж, водена от Уодроу Уилсън подкрепя правото на самоопределение за всеки народ и обещава подкрепа на Венизелос за тези райони, в които гърците са мнозинство, като например Тракия. Гръцкият политик обаче успява да убеди американския президент, че дори и негръцките жители на западната част от азиатската територия на Турция искат гръцко управление. Британският премиер Лойд Джордж изцяло подкрепял гръцките амбиции, защото Великобритания се нуждаела от стабилност в Източното Средиземноморие, което по онова време се смятало, че само Гърция може да гарантира. Освен това Лойд Джордж бил личен приятел с Венизелос.

            „Френският премиер Клеменсо също подкрепя гръцките амбиции, но не изцяло. Единствената реална опозиция на всяка гръцка амбиция идва от страна на четвъртата велика сила по онова време Италия”, твърди професор Маргарет Макмилън. Според нея великите сили се обръщат към Венизелос да изпрати гръцки войски в Мала Азия, но той много упорито подготвя почвата за тази молба. „Общата грешка е, че по онова време всички вече са отписали Турция, смятали са, че тя няма да оцелее след разпадането на Османската империя. Великите сили не дават ясен мандат на Венизелос докъде точно да стигне с войските си, но и той не настоява да получи ясен мандат. Така стигаме до развръзката, която е известна на всички ни”, заключава Маргарет Макмилън.

            „Гърция винаги е имала две оръжия в отношенията си с Великобритания – самото си развитие и древногръцката култура, която има огромни почитатели сред образованите британци”, заяви Майкъл Леуелин-Смит, бивш посланик на Великобритания в Гърция. Според него съвременната гръцка литература трудно се продава в чужбина, защото все още страда от сянката на древната си прародителка. Той припомня, че за Гърция отношенията с Великобритания винаги са били от огромно значение и в исторически план конфликт с Лондон означава забавяне на консолидирането, разширяването и модернизирането на гръцката държава.

            Професор Ричард Клог се спря на сътрудничеството между англиканската църква и Вселенската патриаршия срещу общия им враг – католиците. През 1670 година във Великобритания се открива първата православна църква, а няколко години по-късно, през 1699 се открива и Гръцкият колеж в Оксфорд. Той дава възможност на малък брой гръцки свещеници да учат в Оксфорд. Режимът на учебното заведение е много строг, студентите често полгат изпити, освен гръцки изучават и латински и хибру. Колежът просъществува 106 години, след което е закрит.