Галерия

1

Документалният филм на журналистите Максим Караджов и Цветан Томчев ни връща към гражданската война в Гърция(1946-1949) и съдбата на егейските българи и политемигранти. Премиерата на „Родена във въздуха” мина при голям интерес и препълнена зала. Историята е изградена около драматичната съдба на популярната българска народна певица Любка Рондова, родом от с. Шестево, Костурско, което днес се намира на територията на Гърция.

Идеята за филма е част от по-голям проект, който има за цел да представи исторически български общности зад граница. Според авторите на филма, за 25 години, след края на тоталитарния режим в България и наличието на свободно слово, не се е намерил някой, който поне да изрече темата за егейските българи. Това определя и трудната съдба на филма, чиято премиера е близо 10 години след заснемането му.

Чрез образа на певицата Любка Рондова се представя съдбата на около 28 000 деца, които напускат своите домове, докато бягат от ужасите на гражданската война. Децата са разпръснати в страните на целия тогавашен социалистически лагер.

60 години по-късно Любка Рондова се завръща в родното си село, за да види разрушената си бащината къща и за да издири нейни роднини и съседски деца, с които навремето е напуснала родните места. Трогателната лична история показва как българските песни обединяват и събуждат спомени у хора,които са били разделени в продължение на десетилетия. Особено докосващ е моментът, в който нейна 92-годишна вуйна, която отначало твърди, че вече е забравила текстовете на песните, започва да пее заедно със своята племенница. Хората не разказват своите истории, а ги изпяват, твърдят авторите. Интересен е произходът на името на филма. Един от героите разказва, че когато е трябвало да го запишат от къде е родом, на новото място, в което го разпределят като дете, просто написали, че е от Гърция. Все едно се е родил от въздуха и няма род и корен, няма населено място, в което е роден. 

Личната история е представена на фона на историческите събития. Според авторите, причините за съдбата на егейските българи се коренят още в 19-ти век и желанието на Русия да има излаз на Бяло море. След края на Втората световна война Сталин, заедно с югославския лидер Йосип Броз Тито, започват да кроят планове как отколешната мечта за достъп до Беломорието да стане реалност. Част от този план е македонизацията на егейските българи. Представени бяха кадри и от изгарянето на партизанските села с напалм, част от доктрината „Труман”, за „сдържане на комунизма”. Разрушената църква в с. Шестево беше оприличена на църквата в град Батак, като символ на страданието на българите. Съдбата на Балканите, разкъсвани и преразпределяни между великите сили.

Според авторите на филма след гражданската война, в селата и градовете, в които е имало преобладаващо българско население, започва подмяна на имена, подменят се надгробни паметници, забранен е българският език, в това число и преподаването му в училище. Един от героите на филма сравнява асимилацията на българското население с възродителния процес в България, при който насилствено са сменени имената на българите мохамедани. Филмът повдига темата за правото на всеки човек свободно да се самоопределя като принадлежност към една или друга етническа група.

Снимка: Дияна Йосифова

След прожекцията думата беше дадена на Максим Караджов и Цветан Томчев, които  споделиха, че целта на филма е да се помни историята, а не да се разпалват националистически конфликти на база на териториални претенции. Цветан Томчев сподели, че за него, основното послание е българската доброта, която е открил у героите на филма. Събитията принадлежат на миналото, в настоящето българите могат да пътуват и да се запознаят с историята, наследниците да посетят родните места на своите предци.