Галерия

1

Решението на гръцкото правителство да наложи превантивен данък от 26 на сто върху сделките на гръцки фирми с такива в страни с преференциални данъчни режими предизвика верига от реакции, които се очаква да се увеличат през следващите дни.

Мярката се очаква да засегне най-вече сделките и транзакциите с фирми в България, Кипър и Ирландия, като очакванията от страна на представителите на бизнеса в конкретните страни са, че Европейският съюз няма да позволи на Атина да започне да прилага гласувания вече закон.

Такова е мнението на председателя на българо – кипърската бизнес асоциация Ксениос Ксенопулос, който в интервю за българското национално радио подчерта, че приходите от конкретния данък няма да бъдат сериозни, докато в същото време ще се засили сивата икономика и корупцията.

Българската търговско – промишлена палата също представи сериозни възражения срещу данъчните промени в Гърция, които изпрати до всички европейски институции и посолствата на страните – членки на ЕС в България. В интервю за GRReporter председателят на БТПП Цветан Симеонов заяви, че данъкът ще засегне поне 11 000 български компании с гръцко участие и ще понижи с 20 на търговията между България и Гърция. С него разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Симеонов, колко български фирми ще засегне този данък?

Точният брой не може да бъде посочен толкова кратко след въвеждането на данъка. Но във всеки случай трябва да се има предвид, че нашият стокообмен е близо три милиарда евро и това поставя Гърция в челото на страните, с които имаме търговски връзки.

Затова, без съмнение, и едната и другата страна ще бъдат засегнати. Хубаво е да се знае, че не по-малко ще се отрази това върху фирми от Гърция, защото по наша информация най-общо има около 11 000 действащи търговски дружества с гръцко участие в България, които не са създадени с цел само да обслужват българския пазар. Една част от стоката им се връща обратно в Гърция. Заради регистрацията си в България те ще бъдат отново обект на санкцията на този закон. Това по никакъв начин няма да се отрази благоприятно на тяхната дейност.

Самият данък е в разрез с една поредица от принципи на европейския единен пазар. Единият от тях е свободата на установяване, тъй като някои от фирмите ще бъдат принудени да премесят мястото на своята дейност. Основните принципи, които законът нарушава са:

принципът на пропорционалността,

принципът на правната сигурност, защото законът е сравнително непознат институт в отношенията между европейските страни,

принципът на недискриминацията, понеже засяга само три страни – членки на Европейския съюз.

По начало, когато се въвеждат подобни мерки за избягване на така нареченото данъчно планиране или на схеми за избягване на облагането, се визират отделните фирми, а не всички субекти в дадена страна. Защото по този начин се прехвърля неприемливо тежестта на доказване върху всички фирми. Но най-недопустимо е това, че всички фирми ще трябва да доказват, че не са се отклонили от нормалните данъчни принципи. Едва ли гръцката данъчна администрация ще може да се справи с разглеждането на всички документи. Затова в крайна сметка ще започне едно избирателно връщане на сумите след тримесечния срок, който се предвижда в закона, ако той изобщо бъде спазен. Защото познавайки администрацията и в България, и в Гърция ние смятаме, че ще започне избирателно възстановяване на средствата на дадени фирми и невъзстановяване на други. А както знаем добре, за администрацията това е един добър източник за допълнителни неследващи се доходи. Тоест, ние ще генерираме корупция в гръцката администрация.

Какъв е делът на търговията с Гърция в Брутния вътрешен продукт на България?

Достатъчно е това да кажем, че 3 милиарда са сериозни обороти в две държави. Субектите може днес да са 11 000 фирми, утре да са по-малко, а в друг момента да са повече. Обемите са големи, не са за пренебрегване.

Ние водим доста тежка борба с българската администрация и се стремим всяка една данъчна и каквато и да е друга законова промяна да бъде свързана с добра предварителна оценка на въздействието на даден нормативен акт или неговата промяна.

В конкретния случай изглежда, че това не е направено. Защото само по предварителни оценки на специалистите още в първите месеци очакваме да има 20-процентен отлив на взаимната търговия. Това е сериозна сума.

В кои търговски браншове са тези фирми?

Основните браншове на търговията от България за Гърция са три сектора: текстилни изделия и материали, неблагородни метали и електрическа енергия. Но и хранителни продукти като пшеница, слънчогледово олио, нефтени масла, тютюн. Голям е износът на сирена, като за нас е ясно, че те нерядко се експортират като едва ли не произведени в Гърция. Всички тези сектори ще бъдат засегнати.

Гърция единствената страна ли е, която въвежда този данък?

Начинът, по който го въвежда е доста уникален. Както вече казах, такива закони се въвеждат, но те визират отделни фирми. Диспозитивът се очертава и се описват какви са последиците ако чрез сделката се избягва данъчното облагане. Тогава започват проверки на отделни фирми. И отделни фирми са задължени да докажат, че не са се отклонили от правилата в международната търговия.

Гръцката данъчна администрация е прекалено амбициозна ако мисли, че за три месеца ще се справи с разнищването на сделки с обеми от почти 3 милиарда евро. Този закон просто ще предизвика забавяния. За нас, като хора, които се намираме в търговията и познаваме финансовите практики и данъчната администрация, включително и на България, това се прави вероятно с тайната надежда да се съберат средства под формата на кредит за затруднения финансов баланс на Гърция. Но това не е начинът, защото такива концентрации на средства, които иначе биха работили за икономиката и в България, и най-вече в Гърция ще попречи на фирмите да се развиват. По този начин кризата ще се задълбочи, а спиралата няма да се развие в обратната посока на увеличение на оборотите, а с това и на постъпленията.

Вие, като Българска търговско – промишлена палата установили ли сте контакт с гръцкото правителство или с посолството на Гърция в София, за да изразите позицията си относно данъка?

Наш колективен орган издаде решение, по силата на което днес ще информираме не само гръцкото посолство, но и другите европейски посолства и европейските институции. Беше ни нужно малко повече време, за да направим анализ на самия закон след излизането му, да направим някакви разчети и сравнителен преглед, за да установим това, което вече споменах: Че това е нетрадиционен начин за събиране на средства от фирми, участващи в търговията между две страни.

Между впрочем, законът засяга също Кипър и Ирландия и в този смисъл ще се натрупат негативните ефекти за Гърция. Тоест големият губещ ще е самата тя.

Замислят ли се в България някакви ответни мерки?

Честно казано има много такива гласове, но БТПП не е от институциите, които биха желали да се влошават отношенията по някакъв начин, защото ако ние предприемем ответни мерки не се знае колко премерени ще бъдат те и дали няма да бъдат с по-голяма амплитуда от тези на Гърция. Това би предизвикало нови ответни мерки от страна на Гърция.

Аз не разглеждам изобщо този сценарий, защото той е недопустим за Европейския съюз, но ако се тръгне по тази линия много скоро можем да се окажем от страни с търговия от близо 3 милиарда евро в страни, които не познават икономиката си. Не е това целта. В Европейския съюз трябва да предприемаме действия, които да освобождават пазара, да запазят равното третиране на фирмите, независимо от коя страна на ЕС идва стоката или услугата и да отворим икономиките на страните си за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Как повлия икономическата криза в Гърция на българо – гръцките бизнес отношения? Има ли спад в някои сектори?

Не можем да приемем, че кризата може да окаже въздействие толкова бързо. Не говорим и за това, че налагането на данъка е някаква консенсусна политика на Гърция, за да може да се отрази въобще на българо – гръцките отношения. Ние разглеждаме Гърция като един от най-важните инвеститори в България и такива временни неща не биха могли и не би трябвало принципно да се отразяват на нашите отношения в стратегически план. Точно на обратно – ние трябва да вземем мерки и мисля, че вече има такива, както от страна на Съюза на търговско – индустриалните камари, и от Съюза на предприемачите в Гърция, които оценяват негативно тази стъпка.

Разбира се, ние сме длъжни и ще трябва да информираме и международните организации – Международната търговска камара, Асоциацията на европейските търговско – промишлени палати. Това не е във вреда на нашите гръцки партньори, защото както вече споменах те също смятат, че това действие не е в посока на развитие на икономическите отношения.

Понеже в БТПП пазим добри записи на историята можем да върнем лентата назад и да видим, че кризата и проблемите с платежния баланс не се случват за пръв път в Гърция. При нас има информация, че това се е случвало още през 1896 – 97. Тоест сегашната ситуация не е изолиран случай.

Надявам, че тя ще излезе от настоящото икономическо състояние, защото гръцката икономика е с много инвестиции зад граница и не е икономика, която може да се предаде лесно. Затова гледам оптимистично на нещата, че тези временни отклонения от добрата практика ще бъдат преодолени и Гърция отново ще стане отново редовен платец и добра дестинация за чуждестранни инвестиции.

В кои области смятате, че има потенциал да се  развият още повече бизнес отношенията между България и Гърция?

Линиите са две. Има области, в които се припокриваме като производство. Това са повечето земеделски продукти, но не всички. Конкурирайки се от близо двете икономики стават по-силни, а съответните производители по-конкурентноспособни. Иначе имаме голяма полза от това, че продукти като цитрусови и други култури, които в България няма начин да се отглеждат, а Гърция ги доставя качествено и на добри цени и естествено е желан партньор.

Има и индустриални продукти. Ние сме конкурентноспособни и във фармацията. Напоследък се развива и индустрията за автомобилните части, преработката на продукти, като нямаме особени разлики  в начина на преработка на земеделските продукти. Това е едно допълване и добро съжителство, както и възможност за гражданите на двете страни да имат един по-широк спектър за избор, когато искат да удовлетворяват своите потребности.