Може за своите 39 години Зои Констандопулу да е най-младият председател на парламента, но не е първата жена, заемала този пост. Без съмнение обаче е една от най-ярките личности в живота на гръцкото народно събрание от падането на диктатурата през 1974 до наши дни.
Макар че първата жена, заемала поста председател на гръцкия парламент, е Анна Псаруда-Бенаки от 2004-2007 по предложение на тогавашния премиер Костас Караманлис, Зои Констандопулу е най-младият председател на парламента, и първият, идващ от средите на левицата.
Анна Псаруда-Бенаки е първата жена председател на народното събрание
Коя е Зои Констандопулу
Дъщерята на легендарния председател на СИРИЗА Никос Констандопулос и на журналистката Лина Алексиу от дълги години участва в политическите и социални борби в страната, още като студентка по право в Атинския университет, където е била член на управителния съвет на студентите, както и член на Европейския съюз на студентите по право.
Докато отива на церемонията по полагането на клетва на гръцкия кабинет
През 1999-2000 тя завършва магистратура в юридическия факултет на Сорбоната, със специалност Европейско наказателно право и политиката в тази област на Европейския съюз. През 2001-2002 тя завършва втора магистратура в юридическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, като специализира в областта на човешките права и наказателното право, национално и международно. Освен магистърската степен ѝ се присъжда и специално отличие в областта на международното право. Едновременно със следването Зои Констандопулу практикува в постоянното представителство на Гърция на ООН, и предоставя безплатна правна помощ на граждани с ниски доходи, застрашени да останат на улицата.
Освен това докато упражнява професията адвокат, тя се занимава с въпроси, свързани със защитата на човешките права. Била е и председател на Комисията на младите юристи към Международния съюз по наказателно право (AIDP). Днес Зои Констандопулу е член на Съюза, като е организирала и участвала с доклади в множество международни конференции и работни групи.
С бившия председател на народното събрание Евангелос Меймаракис
Един от случаите, белязал особено професионалната ѝ кариера, е без съмнение случаят с убития ученик Александрос Григоропулос, в който защитава семейство Григоропулос заедно с баща си Никос Констандопулос.
Миналия декември Зои Констандопулу говори много развълнувано и за Никос Романос, приятел на Александрос Григоропулос, който тогава бе обявил гладна стачка, за да успее да получи разрешение да следва в университета.
В началото след избирането ѝ за депутат от СИРИЗА, тя често е ставала мишена за колегите си от Нова демокрация и ПАСОК в опитите им да свържат политическия ѝ път с името на баща ѝ Никос Констандопулос. Нейният отговор на атаките им е следният: «Дразни ме включването ми в категорията „синове и дъщери“. Никога не съм давала повод за това, нито в работата си, нито по време на следването си, нито в която и да било област от живота си».
Появата ѝ с червения балон
«Казвам се Зои Констандопулу и заявявам, че се включвам в борбата на своето поколение и своята страна», написа тя в отворено писмо, когато реши за първи път да се кандидатира за депутат от СИРИЗА. Дотогава вече е направила сериозни стъпки в обучението си в Гърция и в чужбина, а впоследствие работи успешно като адвокат по нашумели дела, занимавали общественото мнение.
Зои Констандопулу е родена през месец декември 1976 в Атина. Тези, които следят развитието ѝ до момента, казват, че е наследила от майка си будния дух и трудолюбието, а от баща си – любовта към адвокатската професия, упорството и борбеността, която не спира, дори когато се налага да се стигне до сблъсък.
«Реших да се занимавам активно с политика, тъй като считам за дълг на моето поколение да вземе съдбата си в свои ръце, да начертае бъдещето си с победа на равноправието, демокрацията, отхвърляйки всяко опекунство», заяви тя при първите си стъпки в политиката, като уточни, че «онова, което не бих направила в политиката е това, което не бих направила никога и като гражданин».
Ярка личност с ярки конфликти
Като депутат тя често привлича към себе си светлината на прожекторите, както с разговорите на висок тон с колегите си в парламента, така и с появите си, предизвикали дискусии. Характерен пример е случаят, когато се появява в парламентарната зала с червен балон.