Горещи два месеца очакват гръцките банки, тъй като през този период ще се реши бъдещето на страната и заедно с него степента на стабилност на финансовата ѝ система.
Подписването на споразумението-мост осигури глътка въздух по отношение на ликвидността, тъй като спря изтичането на депозити, но несигурността си остава.
Споразумението за четиримесечно удължаване на спасителната програма не включва грижа за покриването на финансовия дефицит, освен ако не последва положителна оценка от кредиторите за конкретизирането и прилагането на реформите, в резултат на което държавата ще е винаги на ръба по отношение на изплащането на задълженията си.
Освен това съществува невиждана досега подозрителност от страна на институциите (Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд) и на партньорите (Германия) по отношение искреността в намеренията на правителството да приложи договореното.
«За първи път от 2012 насам атмосферата е толкова напрегната, при това веднага след сключването на споразумение», констатира високопоставен представител на банковите среди, без да крие безпокойството си за рисковете, които съдържа подобна ситуация.
Според същия източник, правителството е длъжно да си възвърне по възможно най-бързия начин доверието на партньорите, започвайки коренна реформа на държавата и данъчната система, области, в които е установено най-голямото сближаване на позициите с институциите. Само така то ще срещне разбиране в Брюксел, Франкфурт, Ню Йорк, но и в Берлин, ако поиска разумни отстъпки, за да бъде покрит финансовият дефицит през следващите два месеца. Ако го направи, опасността бързо ще започне да изчезва, като ще се подобри и психологическото състояние на вложителите, улеснявайки банките да се върнат постепенно към нормални условия. В противен случай стабилността на финансовата система ще бъде изправена пред сериозно изпитание заедно с цялата страната.
Загубите в плановете за преструктуриране
Теоретично четирите най-големи гръцки банки разполагат с висока капиталова адекватност, благодарение и на Европейската централна банка, след извършването неотдавна на стрес тестовете за европейските банки.
Трябва да припомним обаче, че само Alpha bank премина стрес теста по статичния модел, докато банка Пиреос – след като бе включено последното увеличение на капитала. Националната банка и Eurobank преминаха теста по динамичния модел, т.е. като бяха включени оценките за влиянието върху капиталите, което ще окаже осъществяването на плановете им за преструктуриране.
Загубите, които отчитат банките в плановете си за преструктуриране, вследствие на несигурността от последните месеци, вече могат да бъдат лесно изчислени.
Смята се, че от началото на декември досега от гръцката банкова система са изтекли депозити на стойност минимум 23 млрд. евро, като нивата им достигат най-ниската си стойност от 10 години насам. Moody's смята, че за връщането на депозитите ще са необходими 12-18 месеца, дори и ако има нова спасителна програма за Гърция преди юни месец.
Зависимостта от Механизма за спешна помощ ELA се е повишила до 65 млрд. евро, което означава повишаване на цената на финансирането на годишна база от порядъка на 700-800 млн. евро. Едновременно с това темпът на създаване на нови лоши кредити също е нараснал значително, като се смята, че в рамките на тримесечието новите лоши заеми ще възлизат на 1 - 1,5 млрд. евро.
Същевременно намерението на правителството да пристъпи към заличаване на лоши ипотечни кредити освен последствията, които ще окаже върху културата на плащанията като цяло, вероятно ще засегне пряко и капиталовата позиция на банковите институции.
Не е случаен фактът, че в своя годишен доклад Банката на Гърция след като отбелязва рисковете, породени от несигурността, подчертава, че от предпазливост се налага индексът за капиталова адекватност да бъде запазен на доста по-високи нива от минималните, определени в правилата за надзор.
„План Б“, за да не се провали предвиденото за тази година
Засега, както пише електронното издание Euro2day.gr, Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия възприема горепосочената ситуация като извънредна, и не е поискала промени в плановете за преструктуриране. Тя се съсредоточава само върху действията, които се предвижда да приключат през 2015. От тях най-важното е продажбата на два етапа на 40% от Finansbank, действие, което е включено (до 26,9%) в капиталовия план и на Националната банка. Като се има предвид, че вече е изгубено доста време, Генерална дирекция „Конкуренция“ може да окаже натиск за ускоряване на процедурата или промяна в плановете.
В случай, че приключи извънредното положение за съдбата на страната, Дирекцията ще обсъди с банките новата среда, която се е оформила, и въз основа на това ще последват промени в плановете за преструктуриране.
Смята се за сигурно това, че банките ще бъдат призовани да се справят с натиска върху нетния лихвен марж поради увеличаването на цената на финансирането, поради ускоряването в темповете на създаване на нови лоши заеми и поради неспособността за осигуряване на приходи от планираните нови кредити.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
