Галерия

1

След реакциите, които предизвика в бизнес средите гръцкото правителство реши да промени, но не и да оттегли напълно спорното законово нареждане, по силата на което ще се налага превантивен данък в размер на 26 на сто.

По време на дебатите в парламента заместник-министърът на финансите Надя Валавани заяви, че задължението за предплащане на 26 на сто от стойността на фактурите няма да важи в случаите, в които сделките са доказано реални, а не фиктивни.

По-конкретно тя посочи: „Ще бъде внесена промяна и в нареждането, което регламентира тристранните сделки в посоката на премахване на задължението за предплащане на данъка от фирми, които могат да докажат законността на сделките само за случаите, когато тази законност не е очевидна. Проверката и връщането на сумата на данъка ще се извършват в рамките на три месеца”.

Новината, че правителството се готви да въведе конкретния данък предизвика серия от остри реакции в бизнес средите, и най-вече сред представителите на големите индустрии и корабоплаването. Причината бе, че в първоначално предложения правен текст се предвиждаше данък върху фактурната стойност на сделките, които дадена компания сключва с фирми, чиито седалища се намират в страни с привилегирован данъчен режим като Кипър, България и др.

В него се предвиждаше още, че авансовото плащане на 26 на сто от стойността на фактурата ще се връща в пълния му вид, но в срок от 12 месеца и само след като гръцката компания докаже, че сделката е реална, а не тристранна.

След ръководството на Асоциацията на гръцките индустриалци, почти всички професионални бизнес съюзи изпратиха до ведомството писма, в които се обявиха срещу приемането на конкретната законова мярка.

Представители на бизнес средите посочиха, че нейното прилагане би довело до масово изтегляне на гръцки компании в чужбина и „умъртвяване на голям дял от вносната търговия”.

Заслужава да се отбележи, че с конкретната мярка гръцкото правителство цели да прекъсне порочната практика на тристранните сделки, които предоставят възможности за укриване на данъци и се допускат от самото европейско законодателство.

Те действат по следния модел: фирма Α продава стоките, суровините или услугите, на фирма В със седалище в някой „данъчен рай“ или в страна с преференциална данъчна ставка. Фирма В на свой ред продава стоките на фирма Б, която е крайният им получател. Чрез тристранната сделка и печалбата и данъкът, който дължи фирма Б, се свива драстично, в резултат на което държавата губи приходи.