Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Пенсионната реформа на СИРИЗА е опит за увековечаване на една несправедлива система

28 Януари 2016 / 14:01:13  Анастасия Балездрова
4764 прочитания

Във вторник гръцкото правителство внесе за разглеждане от парламента проектозакона, с който цели да проведе реформи в пенсионната система. Обществените реакции срещу правния текст започнаха седмици по-рано след като стана ясно, че планът предвижда увеличение на осигурителните вноски на работодателите и на работещите на свободна практика. Промените засягат и фермерите, които след заплахите преминаха към действия и пътните блокади са факт от няколко дни.

Въпреки недоволството обаче е факт, че гръцката пенсионна система се нуждае от реформиране, в противен случай много скоро пенсиите няма да могат да се изплащат. В правилна посока ли са предложените от правителството мерки, имат ли право протестиращите и коя е устойчивата пенсионна реформа за Гърция? Отговори на въпросите на GRReporter даде финансовият анализатор Костис Лимбуридис.

Г-н Лимбуридис, почти всички професионални групи в Гърция – адвокати, инженери, лекари и други работещи на свободна практика, фермерите и пр. протестират срещу предложението за пенсионна реформа на правителството. Защо?

Мисля, че това предложение в действителност не е реформа, която цели да спаси и подсигури устойчивостта на осигурителната система, както правителството твърди. Всъщност то е опит за спасение на системата за срок от 3-4 години, в рамките на който правителството смята, че ще бъде на власт. Целта му е да покаже, че се е „преборило”, за да няма намаление на пенсиите.

В същото време обаче кабинетът подписа меморандума с кредиторите, в който се посочва, че от пенсионната система трябва да бъдат орязани разходи в размер на 1,8 милиарда евро.

За да комбинира тези две неща правителството от една страна твърди, че няма да намали основните пенсии, но посочва, че хората, които ще се пенсионират след 1 януари 2017 ще получат много по-ниски пенсии от тези, които ще получат пенсиониращите се тази година. Тоест тенденцията е тежестта на големите орязвания да се пренесе върху новите пенсионери вместо да бъдат намалени всички пенсии, но с много по-малка сума. Причината това да не се прави е, че новите пенсионери няма да имат база за сравнение. Едно е пенсията на настоящия пенсионер да бъде намалена от 850 на 800 евро и друго пенсията на новия пенсионер да е 700 евро.

Така че цялата тази тактика е от чисто комуникативен характер и засяга една част от тежестта на реформата. Другата е свързана с покачването на осигурителните вноски с 1 на сто за служителите и 0,5 на сто за работодателите или обратното. Чуват се различни неща, които засега остават в сферата на слуховете, все още няма нещо официално. Но аз така или иначе не смятам, че кредиторите биха одобрили подобна мярка.

Независимо от това обаче, тя би натоварила с допълнителна тежест пазара на работа. Работодателите и сега се затрудняват с плащането на осигурителните вноски, а тенденцията е те да бъдат увеличени. Колкото до служителя – това ще му струва намаление на доходите с 1 на сто.

За работещите на свободна практика осигурителните вноски възлизат до момента средно по 3-5 000 евро на година. Сега правителството прави опит да ги свърже с техните доходи и размерът им да се изчислява като процент от тях по таблица, която започва от 20 на сто плюс други 6 на сто за здравни осигуровки и т.н. Общата сметка стига до около 35 на сто. Всички, чиито годишни доходи надхвърлят сумата от 15 000 евро ще плащат много по-големи от досегашните суми.

Всички тези хора разбират, че парите няма да бъдат използвани правилно и няма да им бъдат върнати в даден момент под формата на пенсия. От момента, в който данъкът за работещите на свободна практика е 26 – 29 на сто и са задължени да го предплащат в пълен размер за следващата година, налагането на осигурителни вноски в размер на 35 на сто практически няма да им оставя нищо. Ще е като да работят само за данъците. Затова замислените промени не се възприемат като реформа, а като данъчно облагане и опит за увековечаване на една така или иначе несправедлива система.

Налични ли са мерки в правилната посока в предложения проектозакон?

Винаги съм смятал, че е нужно разграничаване между националната (социалната – б.а.) пенсия и пенсията въз основа на трудов стаж. След като 13 милиарда евро от държавния бюджет се предоставят на пенсионната система, правителството би могло да премахне напълно осигурителните вноски и да обяви, че всеки гражданин, който навършва 65-годишна възраст ще получава пенсия в размер на 600 евро.

За по-високите пенсии трябва да бъде намерен начин нещата да бъдат свързани с това, което осигурените са платили до днес. Пенсионната система в Гърция не е капиталопокриваща, тоест вноските не са събирани някъде, за да бъдат върнати след години под формата на пенсия. Системата е разходнопокривна, което означава, че средствата за пенсиите се осигуряват от пенсионно – осигурителните вноски. При липса на достатъчно средства държавата компенсира остатъка.

Така че мисля, че предвиденото в проектозакона установяване на социална пенсия има някакъв смисъл, въпреки че то не се въвежда правилно. Тоест не казват, че ще дават конкретна сума на всички, а че ще дават конкретна сума на онези, които имат натрупан трудов стаж.

Освен това смятам, че трябва да се въведе строго регламентирана възраст за пенсиониране при навършване на 65 или 67 години в зависимост от демографските данни. Това правило да важи за всички и изключенията да са минимални само за особено тежки професии, на които хората не могат да се отзоват на тази възраст. Имам предвид да бъдат премахнати всички действащи в момента изключения като тези на военните, които се пенсионират на 45 години, служителите в държавните предприятия, държавните служители, които се пенсионират рано въз основа на условен стаж (например с признаване на военната служба като трудов стаж) и пр. В Гърция има твърде много хора на 50 и 55 години, които получават пенсии. Досега всичко това трябваше да бъде прекъснато в рамките на една нощ и без никакви преходни разпоредби.

Но за съжаление не намирам подобни мерки в представения проектозакон. Единственото, което виждам е опит да бъде избегнато намалението на пенсиите сега и да бъде изместено във времето за момента, когато СИРИЗА вече няма да управлява.

Каква е устойчивата пенсионна система за Гърция? Какви промени трябва да се направят?

Тъй като, както вече споменах системата е разходнопокривна и пенсионерите са зачислени към голям брой пенсионни фондове, които в годините си бяха издействали различни привилегии, ситуацията не може да продължи да съществува в този си вид. Основната причина е, че днешните трудещи се получават много по-ниски заплати от предишното поколение. Фактически днес се очаква служители със заплати от порядъка на 500 евро да финансират с вноските си пенсии в размер на 1500 евро, само защото това се смята за придобито право.

Очевидно е, че това няма как да продължи, затова мисля, че трябва да се премине към една нова система, приблизително както я описах по-горе. Тоест да се въведе национална пенсия в размер на 600 евро за всички след навършването на 65 или 67-годишна възраст без да се изисква изпълнението на никоя друга предпоставка. Също така да е наличен един пенсионен фонд, в който да се събират пенсионно-осигурителните вноски и който да изплаща на имащите право да получат втора пенсия въз основа на трудовия им стаж и внесените осигуровки.

От там нататък да е налична и една капиталопокриваща система, основана на частно осигуряване, която да не е задължителна. В нея служителите и работодателите да могат да „инвестират” средства срещу данъчни отстъпки. Те да се превръщат в капитал, от който в бъдещето да може да им се отпуска и една трета, допълнителна пенсия.

За да се стигне до тази абсолютно логична, устойчива и справедлива схема ще трябва да се премине през един преходен период, в който работещите и работодателите да внасят постепенно намаляващи се осигурителни вноски и съответно да се намалят много високите пенсии.

Доколко причините за провеждането на пенсионна реформа са демографски и доколко – икономически?

Мисля, че са частично демографски. Налично е застаряване на населението, но това важи за цяла Европа. От една страна  броят на възрастните хора расте и от друга – броят на пенсионерите расте много по-бързо от броя на работещите. По този начин всеки работещ понася по-голяма тежест.

Но не това е основният проблем в Гърция. При нас той бе, че в продължение на много години политическата система се преструваше, че не вижда този действителен факт – че продължителността на живота се увеличава, че младежите влизат в пазара на работа по-късно, защото учат по-дълго и т.н. Но вместо да започне да дава решения за създалия се дисбаланс, политическата система задълбочи проблема. Предоставиха се права за пенсиониране на по-ранна възраст за осигурените в някои пенсионни фондове, правеха се опити да се намери финансиране на някои фондове от други източници под формата на данъчно облагане на трети лица. Например пенсионният фонд на журналистите се финансира от процент от рекламите. Фондът на адвокатите получаваше финансиране под формата на процент от таксите за прехвърляне на недвижимо имущество. Тоест бяха установени привилегии, които утежниха икономиката в полза на конкретни гилдии. Според мен „коренът на злото” се намира именно в това, че политическата система не каза истината на гражданите и не предостави решение на този проблем.

Според доклада на Банката на Гърция през третото тримесечие на миналата година търговският оборот е спаднал с 15 на сто, а капиталовият контрол е причинил много сериозни затруднения на малките и средните фирми. Ще могат ли да оцелеят те при повишение на осигурителните вноски?

Не. Както казах и по-рано те се затрудняват да ги плащат и сега и много хора дължат пари на осигурителните си фондове. Ситуацията ще се влоши още повече, ако те бъдат увеличени.

Мисля, че това намерение на правителството е продукт на манията на Левицата, според която колкото и да бъдат увеличени данъците, винаги ще има хора, които да ги плащат. Е, няма крава, която да дава мляко завинаги. В даден момент  това спира.

В съчетание с проблемите, които предизвика налагането на капиталовия контрол и данъчното облагане, много хора ще предпочетат да закрият фирмите си. Това ще отвори още по-голяма от очакваната дупка в приходите.

Така че, решението не е в това да се опитваме непрекъснато да осигуряваме нови приходи, а и да ограничим разходите. Но, както разбирате, тази мярка е особено непопулярна.

Ще се състои ли конкретната пенсионна реформа или е възможно тя да постави края на това правителство?

Мисля, че кредиторите така или иначе ще отхвърлят предложението за увеличаване на пенсионно-осигурителните вноски.

Освен това не е сигурно дали проектозаконът ще бъде гласуван от 153-та депутати на СИРИЗА и Независимите гърци. Не виждам и желание от страна на останалите парламентарни партии да го подкрепят. От друга страна СИРИЗА не се постара да поддържа открит контакт с партии като ПАСОК или Потами, които при определени обстоятелства потенциално биха могли да влязат в правителствената коалиция. Съюзът на центристите сам прекъсна мостовете на вероятно сътрудничество, като заяви, че не желае да влезе в правителството.

Политическата обстановка е доста усложнена и не съм сигурен, че под натиска на фермерските блокади и освиркванията няма да се намерят трима правителствени депутати, които да се огънат, в резултат на което проектозаконът да не бъде гласуван.

Но не мога да предвидя какво може да се случи след това, защото реформирането на пенсионната система и орязването на разходи за нея в размер на 1 на сто от Брутния вътрешен продукт (1,8 милиарда евро) е ангажимент, който страната пое през август миналата година.

Така че, дори и да дойде ново правителство, този ангажимент трябва да бъде изпълнен. Не зная при какви политически условия може да се случи нещо различно.

Но все пак всички възможности са открити и мнението ми е, че предстои да изживеем отново период на несигурност и нестабилност като този през 2015 със страх от Grexit, неодобрение на прилаганите мерки и съответно на паричните траншове от страна на кредиторите и т.н.

Имаме едно правителство, което обеща много неща на толкова много хора, като обещанията не бяха нищо повече от лъжи, защото са напълно неосъществими. Не съм сигурен, че след като то подписа и започна да прилага меморандум, въпреки първоначалните си обещания да направи точно обратното, ще може да убеди гражданите за необходимите промени. 

Категории: Политика СИРИЗА пенсионна реформа пенсионна система протести увеличение на осигурителните вноски
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus