Галерия

1

Във вторник гръцкото правителство внесе за разглеждане от парламента проектозакона, с който цели да проведе реформи в пенсионната система. Обществените реакции срещу правния текст започнаха седмици по-рано след като стана ясно, че планът предвижда увеличение на осигурителните вноски на работодателите и на работещите на свободна практика. Промените засягат и фермерите, които след заплахите преминаха към действия и пътните блокади са факт от няколко дни.

Въпреки недоволството обаче е факт, че гръцката пенсионна система се нуждае от реформиране, в противен случай много скоро пенсиите няма да могат да се изплащат. В правилна посока ли са предложените от правителството мерки, имат ли право протестиращите и коя е устойчивата пенсионна реформа за Гърция? Отговори на въпросите на GRReporter даде финансовият анализатор Костис Лимбуридис.

Г-н Лимбуридис, почти всички професионални групи в Гърция – адвокати, инженери, лекари и други работещи на свободна практика, фермерите и пр. протестират срещу предложението за пенсионна реформа на правителството. Защо?

Мисля, че това предложение в действителност не е реформа, която цели да спаси и подсигури устойчивостта на осигурителната система, както правителството твърди. Всъщност то е опит за спасение на системата за срок от 3-4 години, в рамките на който правителството смята, че ще бъде на власт. Целта му е да покаже, че се е „преборило”, за да няма намаление на пенсиите.

В същото време обаче кабинетът подписа меморандума с кредиторите, в който се посочва, че от пенсионната система трябва да бъдат орязани разходи в размер на 1,8 милиарда евро.

За да комбинира тези две неща правителството от една страна твърди, че няма да намали основните пенсии, но посочва, че хората, които ще се пенсионират след 1 януари 2017 ще получат много по-ниски пенсии от тези, които ще получат пенсиониращите се тази година. Тоест тенденцията е тежестта на големите орязвания да се пренесе върху новите пенсионери вместо да бъдат намалени всички пенсии, но с много по-малка сума. Причината това да не се прави е, че новите пенсионери няма да имат база за сравнение. Едно е пенсията на настоящия пенсионер да бъде намалена от 850 на 800 евро и друго пенсията на новия пенсионер да е 700 евро.

Така че цялата тази тактика е от чисто комуникативен характер и засяга една част от тежестта на реформата. Другата е свързана с покачването на осигурителните вноски с 1 на сто за служителите и 0,5 на сто за работодателите или обратното. Чуват се различни неща, които засега остават в сферата на слуховете, все още няма нещо официално. Но аз така или иначе не смятам, че кредиторите биха одобрили подобна мярка.

Независимо от това обаче, тя би натоварила с допълнителна тежест пазара на работа. Работодателите и сега се затрудняват с плащането на осигурителните вноски, а тенденцията е те да бъдат увеличени. Колкото до служителя – това ще му струва намаление на доходите с 1 на сто.

За работещите на свободна практика осигурителните вноски възлизат до момента средно по 3-5 000 евро на година. Сега правителството прави опит да ги свърже с техните доходи и размерът им да се изчислява като процент от тях по таблица, която започва от 20 на сто плюс други 6 на сто за здравни осигуровки и т.н. Общата сметка стига до около 35 на сто. Всички, чиито годишни доходи надхвърлят сумата от 15 000 евро ще плащат много по-големи от досегашните суми.

Всички тези хора разбират, че парите няма да бъдат използвани правилно и няма да им бъдат върнати в даден момент под формата на пенсия. От момента, в който данъкът за работещите на свободна практика е 26 – 29 на сто и са задължени да го предплащат в пълен размер за следващата година, налагането на осигурителни вноски в размер на 35 на сто практически няма да им оставя нищо. Ще е като да работят само за данъците. Затова замислените промени не се възприемат като реформа, а като данъчно облагане и опит за увековечаване на една така или иначе несправедлива система.

Налични ли са мерки в правилната посока в предложения проектозакон?

Винаги съм смятал, че е нужно разграничаване между националната (социалната – б.а.) пенсия и пенсията въз основа на трудов стаж. След като 13 милиарда евро от държавния бюджет се предоставят на пенсионната система, правителството би могло да премахне напълно осигурителните вноски и да обяви, че всеки гражданин, който навършва 65-годишна възраст ще получава пенсия в размер на 600 евро.

За по-високите пенсии трябва да бъде намерен начин нещата да бъдат свързани с това, което осигурените са платили до днес. Пенсионната система в Гърция не е капиталопокриваща, тоест вноските не са събирани някъде, за да бъдат върнати след години под формата на пенсия. Системата е разходнопокривна, което означава, че средствата за пенсиите се осигуряват от пенсионно – осигурителните вноски. При липса на достатъчно средства държавата компенсира остатъка.

Така че мисля, че предвиденото в проектозакона установяване на социална пенсия има някакъв смисъл, въпреки че то не се въвежда правилно. Тоест не казват, че ще дават конкретна сума на всички, а че ще дават конкретна сума на онези, които имат натрупан трудов стаж.