Галерия

1

Докато гръцкото правителство брои „жълтите стотинки” в държавните каси, за да изкара месеца, Португалия и Ирландия започнаха да изплащат заемите си към Международния валутен фонд, и то по-рано от предвиденото време. Това основно противоречие предизвиква въпроса: Защо меморандумът успя в другите държави, а в Гърция – не?

Отговорите не са едностранчиви. Технократи и политици в и извън Гърция твърдят, че програмата за бюджетна консолидация е успяла и в страната, въпреки голямата социална и икономическа цена. От друга страна обаче има технократи и политици, сред които дори и членове на надзорната тройка, които признават, че гръцката програма не е успяла и причините са това са много конкретни:

Първо, Гърция бе първата заплашена от фалит страна-членка на Еврозоната. През 2010 не съществуваше никакъв опит за справяне с подобна криза в Еврозоната. Необходимите промени в начина на работа бяха въведени по повод на ситуацията в Гърция, но заедно с тях бяха допуснати много грешки”, казват представители на МВФ пред вестник Катимерини. Според тях те са следните:

-Еврозоната не прие да има орязване на гръцкия държавен дълг преди началото на спасителната програма. За Еврозоната думите „орязване”, както и „спасение” беше забранени. Въпреки това на политическо ниво имаше преминаване от „no bailout” (не спасение) към „bailout”  (спасение) и по този начин бе създаден европейският спасителен механизъм. Въпреки това въпросът с орязването на дълга не беше извършено навреме в една страна, която имаше проблем с огромния си външен дълг. По този начин бе стартирана една програма, която утежни дълга още повече. Всички тези въпроси бяха решени в Португалия и Ирландия преди двете страни да поискат помощ през 2011, но във всички случаи техният проблем бе четири пъти по-лек отколкото този на Гърция.

-Европейският съюз нямаше никакъв опит и познания относно спасението и преструктурирането на икономики. Затова бе поискано съдействието на Международния валутен фонд, който има опит най-вече в решаването на проблеми, свързани с ликвидността и държавния дълг, с дълбоките структурни проблеми на гръцката икономика и на държавното управление. „Спомням си как Европейската комисия бе включила в ангажиментите на Гърция по първия меморандум всички европейски директиви, които страната не беше приела до онзи момент. Те бяха от тясно свързани с проблема до нямащи никакво отношение по него”, отбелязва член на техническите екипи на надзорната тройка.

-Еврозоната не искаше да предостави повече средства и така бе създадена една 3-годишна програма. Това означаваше огромна бюджетна консолидация в много кратък срок (строг режим на бюджетни съкращения и висока рецесия) при един неустойчив външен дълг в страна с тежки структурни проблеми на всички нива. Тази смес предивика взрив в гръцката икономика.

Второ, политическото управление и високопоставените представители на министерствата в Гърция нямаха опита и желанието да проведат реални реформи. През първите две години в Гърция просто се приемаха закони, но на практика не се извършваха никакви промени. Консолидацията се извършваше само с орязване на доходите и увеличение на данъците.Тоест, бе избрано лесното решение.

Трето, Гърция нямаше способността да преговаря и практически не се водеше диалог. Тройката очакваше, че представителите на министерствата познават по-добре икономиката на страната и биха могли да правят предложения или да отхвърлят дадени мерки с конкретни аргументи и цифри. Това обаче се случи само в определен брой случаи. По този начин дискусията и преговорите се превърнаха в монолог от страна на кредиторите: „Добре, щом не можете да предложите нещо приложете тези мерки. Иначе няма да получите пари”. Единственото лесно решение – ответно предложение бе: „Вместо конкретната реформа (например съкращения в държавния сектор) да увеличим данъците и да орежем още разходите?”. Когато тази ситуация стигна своя предел ответното предложение бе приемано само частично до следващия мониторинг, на който отново се споразумяваха за повече орязвания на разходите и по-малко реформи.

Четвърто, при пристигането си в Атина първите експертни екипи на надзорната тройка били изправени пред съвсем изоставена администрация – пълна липса на електронни регистри, никаква структура, липса на основни данни. „Ситуацията ни припомни една мисия в Египет”, посочва представител на Европейската комисия.

Половинчати реформи и бюджетни съкращения

В такъв случай най-мащабната бюджетна консолидация в историята, която бе извършена в Гърция не е ли постижение? Разбира се, че е, но ако непрекъснато орязваш разходите и увеличаваш данъците е нормално да постигнеш бюджетни излишъци. Въпросът обаче е в това, че не подобряваш икономиката, не я правиш по-конкурентна, не ограничаваш болезнеността от съкращенията само сред данъкоплатците и работещите. Като показателен пример за това се описва следното: Въпреки високата рецесия (20,3 на сто от 2010 до 2014) общото ниво на цените се повиши, докато приходите намаляха. Правителството проведе реформа в трудовото законодателство, която засегна работещите и бе постигнато намаление на цената на труда. Данните на надзорната тройка обаче сочат, че цените на стоките и услугите, както и печалбите на компаниите са се повишили.  С други думи, доходите бяха пренесени от служителите към компаниите. И това, защото не бяха либерализирани пазарите и професиите, не бяха преборени монополите и т.н. Следователно, половинчати реформи и мащабни бюджетни съкращения означават двойна болка без резултат.