Галерия

1

Колкото и политиците и икономистите да смятат, че евентуален капиталов контрол (capital control) на банките би могъл спокойно да бъде избегнат в случай на положителен изход от преговорите между Гърция и кредиторите ѝ, този сценарий продължава да съществува и да занимава вложителите.

Първото нещо, което трябва да бъде изяснено, е, че налагането на капиталов контрол не означава само по себе си нито изход на страната от еврозоната, нито орязване на депозитите. Сигурно е обаче, че той ще предизвика множество проблеми за домакинствата и бизнеса, като същевременно ще се отрази негативно, поне докато се осъществява, върху развитието на реалната икономика.

Нека видим какво се случи в Кипър през пролетта на 2013, когато бе решено да бъде наложен контрол на капиталите в банковата система на страната:

Първо, законът предвиждаше възможност за теглене на максимум 300 евро на човек дневно (включително по кредитните и дебитни карти), общо от всички банки в страната. Но тъй като нямаше възможност за контрол, доста кипърци можеха да теглят до 300 евро на ден от всяка банка, в която имаха депозитна сметка.

Второ, пътуващите в чужбина можеха да изнасят до 2 000 евро в брой, а в чужбина можеха да теглят до 300 евро на ден от съответните банкомати.

Трето, на студенти от чужбина бе позволено да се изпращат (естествено, след проверка) ограничени суми за квартира, храна, учебни такси и др. разходи.

Четвърто, за да внасят стоки от чужбина, или изобщо да изнасят пари извън страната, фирмите трябваше да получават разрешително за износ на валута от Централната банка на Кипър, след като предварително подаваха редица документи. Често, поради  многото работа, издаването на тези разрешителни се бавеше значително.

Пето, кипърците не можеха да си откриват нови сметки в други банки, на които дотогава не бяха клиенти.

Шесто, документи се изискваха и за сделки вътре в страната, ако те се извършваха чрез прехвърляне на суми от една банкова сметка в друга в самия Кипър. Така например, който искаше да купи автомобил, трябваше първо да подпише договор с търговеца, да подаде този договор в банката и след това да му бъде дадена възможност да прехвърли паричната сума от своята сметка в сметката на продавача.

Седмо, не бе разрешено да се изнася валута за инвестиционни цели.

Осмо, чековете биваха приети само за депозити на името на титуляра, в резултат на което те не можеха да се използват като средство за финансиране в търговията и сделките като цяло.

Девето, срочните влогове, които изтичаха през следващия месец, бяха удължени за минимум още един месец, а впоследствие само една част от тях можеше да бъде прехвърлена в разплащателна сметка.

Ключов фактор – доверието

Известен банков специалист от Кипър заяви пред Euro2day.gr, че «ако в Гърция бъде наложен контрол на капиталите, много вероятно е той да има различно съдържание от този в Кипър. Положителното при кипърските банки бе това (с едно единствено изключение), че те разполагаха с достатъчна ликвидност и така не бяха изправени пред проблем при първото изтичане на средства. Също така, в периода на капиталов контрол бе изтеглена не много голяма част от депозитите, в резултат на което банките успяха да издържат. Следователно, много важен фактор за Гърция е климатът, който ще се създаде, и психическата нагласа на гражданите, ако не дай Боже, бъде наложен контрол на капиталите. Хубавото при нас беше, че кипърците се отнесоха към цялата ситуация с подчертано хладнокръвие. Демонстрираха доверие на кипърските банки и сътрудничиха на държавата, в резултат на което изтичането на капитали бе малко и в цялата система бързо се възстанови балансът. Днес доверието на хората в кипърските банки е възстановено изцяло, а контролът на капиталите е премахнат, като първо беше отслабен значително».